21 ФИНАЛ ЗА КУПАТА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ

„СЛАВИЯ“ ЗА ЧЕТВЪРТИ ПЪТ В ПОЧЕТНА ОБИКОЛКА СЪС СРЕБЪРНО-КРИСТАЛНАТА КУПА

• ГОЛЪТ НА ВАСИЛЕВ В 3-ТА МИН. СЕ ОКАЗА РЕШАВАЩ

• ОСПОРВАН, НО НЕКАЧЕСТВЕН ДВУБОЙ

• БЕЗДУШЕН РИТУАЛ ПРИ ВРЪЧВАНЕТО НА КУПАТА

Има спортни събития, които пускат дълбоки корени и със своите дълбоки традиции и привлекателност биват едва ли не гравирани в сърцата на многобройните любители на спорта у нас. Не следва ли на първо място от тези прояви да поставим турнира за купата на Съветската армия? Заради това, че в тях ежегодно участвуват 100 000 футболисти. И най-вече заради голямата идея, която стои в основата на турнира – вечната и нерушима българо-съветска дружба, чиито живителни сокове бликат на всяка крачка в нашето всекидневие. И колко хубаво е, че след някои лутания най-после бе намерено най-подходящото време за устройване на финалния мач: тържествения и заключителен акорд на голямата проява сега прозвучава в дните, когато целият народ чествува своя най-велик празник, победата на социалистическата революция у нас!

… Десети септември, 1966 година. Ден на двадесет и първият финал. Ден слънчев и приятен, на бодро и жизнерадостно настроение. Над 25 000 души, заемат местата си на представителния стадион „В. Левски“ в столицата. Международният съдия К. Динов извежда двете единадесеторки, в които впоследствие бива направена по една смяна.

И така, двадесет и първият финал започва. Разменени нападения и пред двете врати и след това, още в третата минута идва онова, което малцина са очаквали, че в крайна сметка ще се окаже решаващо за изхода на мача. Левият краен нападател на „Славия“ Василев преминава през Пенев, а след това с остър демараж се отскубва и от своите останали преследвачи. Остава очи срещи очи с Филипов, който в своето отчаяние излиза да го пресрещне. В такива моменти не веднъж водещите топката са грешали (впоследствие това направи не веднъж например Пенев), но Василев, още с пресни сили и с неукротима енергия за постигане на успех, прави всичко по-нататък както трябва в гростамайсторски стил и топката се укротява в мрежата – 1:0 за „Славия“.

Създава се ситуация, която ни кара да очакваме по-нататъшни варианта в развоя на играта. Или „Славия“ да нанесе нови удари на смутения си противник, или пък армейците да се втурнат да възстановяват равенството, а след това да потърсят и нещо повече в своя полза. Оставаме за минута с впечатление, че ще вземе връх първото (в 4-та мин. страхотен удар на Манолов среща дирека), но... всуе. По-нататък „белите“ решават да не рискуват. В техните действия проличава преди всичко грижа за опазване на собствената врата, а напред се залага на контра-атаката. Колкото и рискована, тази тактика в края на краищата за този мач се оказва ефективна. Енергичните Симеонов, Шаламанов, Костов, Петров, Алескиев, Харалампиев опазват вратата си „суха“, а контра-атаките на Василев, Тасев, Вражев (а след това и на Мишев) създават опасности пред Филипов.

И все пак армейците не се предават без бой. Макар и с явни признаци на умора (да не забравяме, че в последната седмица те трябваше да играят три тежки мача и да осъществят едно пътуване до остров Малта), продължават да търсят обрат в своя полза. Добър пример за това дава Пенев, който не веднъж изважда „шашката“ и повежда в устремни атаки своите съиграчи. Но, пропуски, пропуски! ... Особено на „главатаря“ Пенев. Пък и Колев този път не е Колев: нему явно не му се нрави да се надиграва с Шаламанов и търси „мекото“ някъде другаде по терена. Поосвободил се от своя пряк съперник, сега пък Шаламанов се втурва напред, става инициатор на множество атаки и предизвиква аплодисменти.

Междувременно двамата вратари обират като круши всички топки пред вратите си. Но ето едно положение, от което може да се роди нещо за отбора на армейците. Тече 83-та мин. и след грешка на Костов топката попада у Пенев, който се озовава в прекрасна позиция за стрелба. И когато зрителите вече виждат неговият крак да замахва, един момък в бяло като ракета се стрелва към топката и с прекрасен шпагат я избива. Това е русокосият Петров – един снажен и сърцат футболист, който от мач на мач разкрива своите положителни данни и обръща все повече вниманието на специалистите върху себе си.

Така и последната възможност за армейците е проиграна. „Славия“ печели с 1:0 един оспорван, но не твърде качествен двубой и става за четвърти път носителка на сребърно-кристалната купа на Съветската армия. Така тя получи и моралното удовлетворение да не участва „даром“ в европейския турнир на носителите на националните купи.

Следва ритуала по поднасянето на скъпоценния трофей на „белите“ от зам.-председателя на БФФ В. Григоров, почетаната обиколка с купата в ръце и аплодисментите „Браво, „Славия!“.

Заедно с всичко това обаче ще си позволим да направим и някои критични бележки относно церемонията по връчването на купата. Струва ни се, че няма да сбъркаме, ако кажем, че никога досега тази вълнуваща и винаги очаквана с интерес церемония не е протичала така бездушно и формално, както вчера на стадион „В. Левски“. По микрофона не бе отправена от представителя на БФФ нито една топла дума към победителите, не бе произнесена нито една дума за значението на турнира, за българо-съветстката дружба. Състезателите на ЦСКА „Ч. знаме“ пък направо се прибраха в съблекалнята си и след това трябваше да бъдат подканвани да излязат и поздравят победителите. Да, този път организацията по връчването на купата нещо куцаше!

Сп. Тодоров

Предоставил В. Янкулов