Кариера
Играе като нападател. Дебютира за тима на Славия София през 1964. През сезон 1965/66 е в ЦСКА, но не успява да направи дебют за тима на армейците, но печели титла на България за сезона. През есента на 1965 се завръща в Славия София, където остава до 1975 като в последните години при белите е преквалифициран в централен защитник. Изиграва 241 мача с 47 гола за Славия и е вицешампион на България през 1966/67, бронзов медалист през 1964/65, 1965/66, 1969/70, 1972/73 и 1974/75, носител на купата на Съветската армия през 1974/75, полуфиналист в турнира за купата на носителите на национални купи през 1966/67. В евротурнирите има 17 мача и 5 гола, като има 9 мача с 5 гола за КНК и 8 мача за купата на УЕФА. От 1975 до 1976 играе за Етър Велико Търново.
Национал на България с 4 мача.
Работи като треньор на ДЮШ на Славия София от 1977. След това е аминистратор и шеф на стадиона на белите.