Кариера в клуба
347[1]
Мача30327[1]
Минути116[1]
Гола0[1]
Жълти картона3[1]
Червени картонаМача[1] | Минути[1] | Гола[1] | ЖК[1] | ЧК[1] | |
Първенство | 296 | 25754 | 92 | 0 | 3 |
Купи | 22 | 1963 | 17 | 0 | 0 |
Международни | 29 | 2610 | 7 | 0 | 0 |
Кариера
Играе като нападател или крило в Спортист София от 1945 до 1948, ВВС София от 1949 до 1950 и ЦСКА от 1950 до 1967 (през сезон 1951 е отново в Спортист София) и Сливен през сезон 1967-1968. Печели 11 шампионски титли на България през 1952; 1954; 1955; 1956; 1957; 1958; 1958/59; 1959/60; 1960/61; 1961/62; 1965/66, по веднъж е на второ и веднъж на трето място в шампионата ни, четири пъти е носител на Съветската армия през 1954; 1955; 1960/61; 1964/65 с отбора на ЦСКА. Има 25 мача в Купата на европейските шампиони и през 1957 стига до четвъртфинал в турнира. Изиграва общо 325 мача и вкарва 95 гола в А група. Два пъти е избиран за Футболист № 1 на България - 1956 и 1962 и два пъти за Футболист № 2 - 1955 и 1959, има и трето място в анкетата през 1958, всичките с червената фланелка. Първият българин номиниран за Златната топка - през 1956 на 9-то място. След това е номиниран още 3 пъти: 1958 - на 19-то място, 1959 - 13-то и 1960 - 16-то място. Така става първият и един от тримата българи, номинирани по четири пъти за най-престижната награда за футболист. Класиран е от футболните специалисти на VII-о място в анкетата за Най-добър футболист на България за 20 век.
Играе в националния отбор от 1950 до 1966 в 75 мача (осем пъти е капитан) и отбелязва 25 гола. Участва на финалите на 2 световни първенства: през 1962 в Чили в 3 мача и 1966 в Англия в 2 мача. Играе в отбора на 3 олимпиади: 1952 в Хелзинки, 1956 в Мелбърн, където печели бронзов медал и 1960 в Рим.
Треньор на Академик Свищов, Етър Велико Търново, Академик София, Велбъжд Кюстендил, Бдин Видин, Чардафон-Орловец Габрово.
Баща на футболиста на ЦСКА Юлиян Колев и брат на футболиста на ЦСКА - Тодор Колев.