ПО ПОВОД НА МАЧА ЦСКА „ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ“ – „СПАРТАК“ (Сф)

Резултатът е известен – 0:0. Но за този мач ние ще се отклоним от обичайната практика и затова не търсете съставите на отборите и оценките за проявите на отделните състезатели. Тези, които тичаха подир топката, но не се състезаваха, заслужават само порицание. Оценката за тях не може да бъде повече от единица. Единствено вратарите би трябвало да се изключат от общия знаменател, тъй като им се удаде да отстранят малкото заплахи пред вратите им.

Да, зрителите с отегчение напуснаха стадион „Народна армия“, дори не се въздаржаха и освиркаха безжизнената и лишена от всякакъв сървенователен нерв игра.

Нима толкова много заслепи „скъпоценната точка“ двайсет и двамата футболисти? В името на нея те сякаш забравиха на какво са учени във футбола, оставиха майсторството си настрана и разкарваха топката цели 90 минути така безразборно и досадно, че тя изплете невероятно причудливи плетеници, които никой не можеше да разгадае. И това ставаше в един четериъгълник, в който тъпчеха тревата състезатели от нашите сборни отбори като Якимов, Колев, Китов, Жечев, Тодоров, Ранков... Къде остана майсторството и престижа на тези първи наши футболисти?

Двата отбора се докопаха до една точка и сигурно са доволни. Това поне бе изписано по усмихнатите им лица след края на мача. Но останаха ли доволни ония 25 000 зрители, които си купиха билети и стоически издържаха на дъжда?

Когато спортът загуби своя съревнователен характер, той губи и обаянието си. А в този мач нямаше съревнование, липсваше благородният спортен двубой. И следва Българската федерация по футбол да прецени, дали този мач от шампионата на страната носеше елементите на едно спортно състезание!

Предоставил В. Янкулов