ПРЕДПАЗЛИВО ДО КРАЙНОСТ

ТРЕНЬОРЪТ КОМЕНТИРА

• Не разчитаме на отделни единици. Победата ще гоним усилията на всички! Ще се стремим да овладеем средата на терена. В отбрана при всички случаи с един човек в повече. Всичко в рамките на 1-4-2-4 или 1-4-3-3, с оглед на това което ще приложи противника – сподели преди мача пом. треньорът на ЦСКА „Ч. знаме“ Никола Ковачев.

Старши треньорът на „Славия“ Д. Ташков бе по-конкретен:

• Ще играем както досега в рамките на схемата 4-2-4, като се погрижим средата на терена да бъде наша. Разчитаме на всички, ще използуваме фланговете. На Григоров – по-голяма свобода на действие и разбира се, на него ще разчитаме във въздушните схватки пред вратата на ЦСКА „Ч. знаме“.

Само че треньорът на „Славия“ пропусна да каже, че и „белите“ ще имат в отбрана един човек, и то в лицето на крайно подходящия за тая задача Шаламанов.

Това са разбиранията и намеренията на треньорите поставени пред състезателите като задача за творческо изпълнение на терена. Но още първите ходове на играта подсказаха, че има нещо неказано от треньорите, или неразбрано от състезателите. Веднага можеше да се види, че срещата отива към равенство или минимална победа за единия отбор. И двете единайсеторки се бяха погрижили преди всичко за опазване на собствените си врати чрез съсредоточаване на най-голям брой играчи в полето пред тях. И естествено, това не можеше да не лиши и двете нападения от острота и до неблагоприятно съотношение спрямо отбраните.

В средата на терена и двата състава разполагаха със състезатели, на които възможностите позволяваха да изпълнят поставените им задачи. За „Славия“ – Давидов (6), Манолов (10), Тасев, на моменти двете крила. За ЦСКА „Ч. знаме“ – Гаганелов (5), сменяван в някоии случаи от Пенев (3), Б. Станков (8), Никодимов или Якимов.

Напред „Славия“ разчиташе преди всичко на Григоров (9) и Тасев (8), на играещия в голям план през I полувреме Манолов, Коцев (11) и Харалампиев (7) бяха изтеглени назад, по всяка вероятност за да създадат възможност за маневриране и обходни движения на Григоров.

ЦСКА „Ч. знаме“ – преди всичко на Марашлиев (11), Якимов и Атанасов, но острие в нападението им от първата до последната минута остана само Марашлиев, и може би да звучи куриозно, на моменти и полузащитникът Гаганелов.

Пълна еднаквост имаше както в разположението, така и в действията на защитниците и полузащитниците на двата отбора, с тази разлика, че Шаламанов за „Славия“ бе последният състезател през цялото време на мача, а в ЦСКА „Ч. знаме“ с тази роля се нагърбваше ту Гаганелов, ту Пенев (в повечето случаи). Доброто взаимодействие между тях им позволяваше не само да вършат това, но и да прилагат с успех изкуствени засади, нещо което не е в стила на армейците.

Нямаше разлика и в резултатите от действията на зашитниците в двата отбора. Крайните защитници спечелиха по най-категоричен начин борбата с противниковите крила. Известно равновесие се получи в двубоите между Алексиев и Марашлиев и само в първите минути на второто полувреме между Лечев и Василев.

Шаламанов – „метачът“ на „Славия“ изпълни блестящо задачата си. Той бе винаги там, където бе необходимо, готов да пресече пусната в коридор топка или след двойно подаване да посрещне отскубналия се или слаломиращ с топката противник и с майсторство да приложи в последния момент шпагат. Пенев, а на моменти и Гаганелов спечелиха убедително въздушните схватки с високия централен нападател на „Славия“ Григоров, като за всеки случай винаги бяха готови да се подсигурят един друг. И естествено това не можеше да не доведе до минимален брой голови положения и удари пред двете врати – 13 за отбора на ЦСКА „Ч. знаме“, от които само 4 във вратата (единият от които доведе до откриване на резултата), 1 в гредата и 8 вън от очертанията на вратата; за „Славия“ – 7 (4 във вратата и 3 вън от нея).

Що се касае до действията на нападателите, тук разликата бе пълна. ЦСКА „Ч. знаме“ действуваше в своя вкоренен вече стил с прекалено обработване, водене и задържане на топката, с плетеница от следващи едно след друго къси подавания при стремеж за пробив единствено през центъра. И един от малкото опити за пробив по фланга в 51 мин., проведен от Никодимов в зоната на лявото крило, при навременното включване на Атанасов (7) доведе до първия гол. От този момент за 5-6 минути състезателите на армейския отбор заиграха бързо, с едно докосване, с търсене на бързия пробив. Това естествено доведе и няколко изненадващи удари на Якимов и Никодимов. Но само толкоз – и картината от преди това отново бе възстановена...

Обратното – бялото нападение макар и беззъбо (отправило само 7 удара във вратата на Йорданов) игра по-рационално, по-съвременно, с дълги прехвърляния, без продължителна обработка на топката. Обикновено топките бяха насочени към играещите на предна линия Григоров, Тасев и (през второто полувреме) Лечев. За съжаление обаче неумението на Григоров да използува високия си ръст, неточността на подаванията му и неразбирателството между него и съиграчите му не доведоха до успешен край добре замислени и правилно проведени от дълбочина комбинации. Коцев през I полувреме бе напълно изолиран. За съиграчите му Йонов (4), Давидов (6) и Манолов (10) той като че не съществуваше. А и малкото топки, които получи, той проигра по много лесен начин. Явно поставянето му на поста ляво крило не бе съобразено с неговите възможности. Заместелият го през II полувреме Лечев още с първите си ходове доведе до объркване защитата на ЦСКА „Ч. знаме“. Но бавното придвижване и предвиждане на Григоров, Тасев и Харалампиев осуетиха използуването на центрираните от него топки.

Изравняването на резултата, само 10 мин. след гола на Атанасов дойде в резултат на бързо слизане на Лечев по фланга.

Настъпилият след гола подем у „Славия“ спадна скоро. И „белите“ и „армейците“ се примириха с постигнатото и само в единични случаи отделни състезатели (80 мин. двубоя Марашлиев – Шаламанов) подсказваха, че на терена играят два ведущи наши отбора.

За отбелязване е, че в тази среща нямаше нито за момент опити за нападения от страна на крайните защитници. Няколко такива плахи опити достигнаха едва до централните линии и завършиха с безцелни прехвърляния напред. Това също говори, че задачата, поставена пред двата отбора е била да пазят собствените си врати, а другото – каквото дойде!...

Малко статистика:

Чисто време за игра: I полувреме – 31 мин., II полувреме – 33 мин., всичко – 64 мин.

Ан. КОВАЧЕВ

Съюзен треньор по футбол

Предоставил В. Янкулов