„ЛОКОМОТИВ“ (Сф) СЕ ВИЖДА ШАМПИОН

Още един успех по възходяща линия

Като върнем обратно филма на мача, не може да не изникнат в паметта ни онези ярки положения, които си създадоха армейските футболисти през първото полувреме и ги проиграха по един невероятен начин! Противникът водеше с 1:0 от пряк свободен удар, изпълнен безжалостно от Котков през зле построената „стена“. И ето – зареди се оная черна серия на ЦСКА „Ч. знаме“. Волле на Цанев профуча край вратата. П. Димитров (след неустановено нарушение от съдията) от 4 метра би в напречната греда. Цанев сам не вярваше на очите си, когато видя как проваля стопроцентов шанс, как ударът му облизва отвън страничния стълб. На всичко отгоре и Колев се засуети, когато преодоля Деянов, та после вратарят улови силлният му удар. Сякаш футболното щастие витаеше около вратата на „Локомотив“ и го спасяваше в най-критичните моменти... Териториалното и игрово надмощие бе на страната на ЦСКА „Ч. знаме“, който се придържаше към един стил, където преобладаваше сигурното обработване на топката, многоходовите комбинации, постепенната, мъдро построена атака.

„Локомотив“ не правеше опити да форсира противниковата защита и тя се чувствуваше спокойна. Дори придобивахме впечатлението, че лидерът действува инертно, анемично, че не е партньорът, който с повече усилия може да бъде съавтор на един много по-вълнуващ двубой. Но скоро той изведнъж застана по-високо от армейския отбор, защото го би в това, което е алфата и омегата на футболната игра – головете! Дебърски надбяга защитниците, а скоро след това Василев бързо свали топката от въздуха и ... 2:0 и 3:0 за „Локомотив“. На повърхността изплува отново едно силно качество на този колектив – трезво да преценява обстановката (в първенството и във всеки мач поотделно), да се съобразява и с конкретното си състояние. Колективът бе лишен от оная свежест, в каквато го наблюдавахме напоследък, нямаше го полетът в действията и в идеите. Всичко бе сведено до предпазливостта. Защото му тегнеше умората от няколко поредни важни двубои (физическа и психическа). И затова може би двата гола, които сътвориха Колев и Ранков, на някои може да се сторят недостатъчна награда за армейците. Това е така. Но лидерът, който напоследък показа една много стабилна възходяща линия (нито една загуба през пролетта и седем поредни победи!), можеше да си позволи такъв зигзаг. Той всъщност е напълно естествен и с нищо не помрачава триумфалния му ход, още повече, че пак бе увенчан с победен резултат – 3:2.

Д. Попдимитров

Предоставил В. Янкулов