1:1 Какъв неточен мерник!

Вихрушката пред вратата на „Берое“ не стихваше. Един след друг армейските нападатели изникваха в удобни позиции и поддържаха непрестанната канонада. Какъв неточен мерник! Какво досадно впечатление! От 5-6 метра топката летеше далеч от очертанията на вратата. С една дума – много шум за нищо. С разумни действия старозагорци се мъчеха да контрират. Жеков застана зад топката да изпълни пряк удар. Срещу него бе построена „стена“. Фалцов удар! Коженото кълбо се завъртя покрай главите на армейските защитници и се изсипа неспасяемо в горния ъгъл – 0:1. Браво, така се стреля! Пет минути след почивката и Я. Кирилов заслужи същата похвала. Той се вмъкна в наказателното поле на противника и стреля силно – 1:1.

Може би преломният момент бе настъпил? Може би старозагорци бяха пред прага на загубата? Не, не още, докато на вратата имаха такъв славен младеж като Кръстев, който разярен се мяташе по ъглите, отбиваше с юмруци, хвърляше се срещу налитащите като оси червенознаменци; докато в защитата, обхваната от паника, оставаха хладнокръвни бойци, като Янчовски, за да и възвърнат постепенно спокойствието; докато на предна позиция шареха и смущаваха противника авторитетните Я. Димитров и Жеков (веднаж Йорданов грабна топката от краката му!)... Наистина, нищо нямаше да помогне, ако Цанев и Якимов бяха подходили с по-голямо съсредоточаване и съобразителност в най-критичните ситуации пред старозагорската врата. Но те безвъзвратно отминаха, за да подчертаят общия дефект в нападението на домакините – неточната стрелба – и да изтъкнат заслугите на беройци, които с голям стоицизъм издържаха на страшния натиск и дори си позволиха с по-продължително разиграване на топката да дочакат последния сигнал на съдията.

Д. Попдимитров

Предоставил В. Янкулов