Финал имаше, но голям мач не стана. И за да не стане, вината е само на едната страна - на варненци, които бяха учудващо немощни, забъркани, като първолаци, които едва сричат още азбуката...С два неспасяеми удара за две минути Йончев още повече отчая съперниците си и от тоя момент нататък имаше само един отбор, който играеше като на финал, който прояви активност по всички точки на терена - с челно ударно трио (Джевизов, Йончев, Младенов), подкрепяно дейно от диспечерската тройка в лицето на Марков, Здравков, Славков. Защитата на „ЖСК-Спартак“ изглеждаше жалка - като на шега през нея преминаваха армейските нападатели, които още два пъти нанизаха топката в мрежата на Зафиров. Такава преднина 4:0, при такава слаба съпротива, при такъв лесен съперник, какво повече трябваше да направят шампионите? Темпото спадна, настървението им стихна - просто трябваше да измине рагламентираното време и да дойде вълнуващият и сладък миг на прегръдката с купата.

Картината, която разкрива статистиката на мача, красноречиво показва ефективността на атаките на ЦСКА „Септ. знаме“: 10 удара - 4 гола, срещу 5 на „ЖСК-Спартак", от които един в гредата (Найденов в 8-ата минута) и един само в очертанията на вратата. Плюсовете на варненци в корнерите - 9 срещу 2 са просто един парадокс!...

Купата на НРБ за втори път бе овладяна от столичните армейци - председателят на БФФ Димитър Николов я връчи на техния капитан Спас Джевизов, и отборът, понесъл от ръка на ръка скъпия трофей, триумфира заслужено с почетна обиколка като победител!

източник вестник „Народен спорт“