Кариера в клуба
134
Мача10574
Минути64
Гола12[2]
Жълти картона1[2]
Червени картонаМача | Минути | Гола | ЖК[2] | ЧК[2] | |
Първенство | 101 | 8047 | 48 | 8 | 1 |
Купи | 21 | 1683 | 14 | 1 | 0 |
Международни | 12 | 844 | 2 | 3 | 0 |
Кариера
Играе като офанзивен полузащитник и централен нападател за школите на Тракия Стамболийски от 1972 до лятото на 1973, след което преминава в школата на Ботев Пловдив (тогава Тракия Пловдив) от лятото на 1973. Шампион на България за юноши-старша възраст с екипа на Ботев през 1976. Привлечен е в първия състав на Ботев Пловдив през лятото на 1976. През юли 1979 става играч на ЦСКА. Дебютира за армейците на 11 август 1979 при победата с 2:1 над Марек Станке Димитров, а първи гол бележи на 25 август 1979 в равенството 1:1 със Спартак Плевен. Шампион на България с ЦСКА през сезон 1979/80. През юли 1980 се завръща в Ботев Пловдив. Печели купата на Съветската армия с Ботев през сезон 1980/81. През сезон 1980/81 е голмайстор на А група с 31 гола за Ботев Пловдив и става носител на Златната обувка на Франс футбол, като е един от тримата българи постигнали това. Завръща се в ЦСКА през юли 1982. Шампион на България с ЦСКА през сезон 1982/83, двукратен носител на купата на България с ЦСКА през 1982/83 и 1984/85, двукратен носител на купата на Съветската армия с ЦСКА през 1984/85 и 1985/86. Продаден е на Сент Етиен Франция през лятото на 1986 и ще изиграе 16 мача за тима. През лятото на 1987 акостира в Шавеш Португалия, където записва 89 мача с 15 гола. През лятото на 1991 става футболист на Апоел Тел Авив Израел. През лятото на 1992 е в Нес Сиона Израел. Завръща се в Ботев Пловдив и е в тима от януари до юли 1993. С екипа на Ботев Пловдив има 25 официални и приятелски международни срещи, вкарал е 10 гола, в 40 приятелски срещи - 36 гола и в 40 срещи с 36 гола за купата на страната. В евротурнирите има 17 мача и 6 гола (7 мача и 1 гол за ЦСКА в КЕШ, 2 мача и 2 гола за Ботев в КНК, 6 мача с 2 гола за ЦСКА и 2 мача с 1 гол за Ботев в турнира за купата на УЕФА). Притежава добра техника, с точни подавания, перфектен изпълнител на свободни удари, висока резултатност в играта. През 1981 е удостоен със званието Майстор на спорта. Футболист №2 на България през 1980. Футболист №3 на България през 1981 и спортист №6 на Балканите през 1981. Най-добър футболист на Пловдив за 1978, 1980 и 1981. От 24 април 2015 градският стадион в Стамболийски, откъдето почва кариерата на Славков, носи името Георги Славков.
Има 37 мача (30 като състезател на Ботев Пловдив и 7 докато е в ЦСКА) и 11 гола (8 докато е в Ботев Пловдив и 3 докато е в ЦСКА) за националния отбор, 8 мача с 1 гол за младежкия национален отбор и 35 мача с 6 гола за юношеския национален отбор.