Победата - на този, който я заслужи

По устрем и вдъхновение снощи армейските футболисти ни напомниха за оня знаменит техен мач с „Динамо“ Букурещ за Купата на Европа. Ако в някои моменти те дори надминаваха своето тогавашно постижение, в един бяха много по-ниско - в резултатността. С това единствено те внасяха нотки на досада в мъжествения, твърд двубой. Разбира се, не всяко удобно положение може да се превърне в гол, но когато съотношението между удобното и реализираното говори за големи разлики...А, имаше десетина случая, когато хубавите комбинации на армейците, изобретателни и технични, и диагонални подавания от фланг на фланг довеждаха Миланов, Колев, Димитров, Янев сами срещу Матюс, дори сами срещу празна врата. И само два гола!...

Първото полувреме ЦДНА имаше ясно изразено преимущество. Атака след атака към вратата на Матюс. И колко удари! Но за съжаление това бяха удари с много продължителна и съвсем немаскирана подготовка, така че опитните английски бранители навреме успяваха да парират с крак или тяло. А, от ъглови удари англичаните съвсем не се плашеха, защото надвишаваха протиника си в игра с глава. Ето прочем нещо твърде показателно: през първото полувреме съотношението на корнерите бе 10:2 в полза на ЦДНА, но при всичките 10 удара към Матюс само веднъж топката бе овладяна от български играч....

Първите впечатления от английския отбор бяха: твърда, не особено подвижна, но изкусна в двубоите защита, халфове, които се губят сред комбинациите на армейците, и нападение, което може да бъде много опасно, ако бъде добре подхранвано. Трябваше да дойде второто полувреме, за да се потвърди, че нападението е действително по-добрата част на отбора, с превъзходни дрибльори (Грийвс, Брейбрук, Алан), които са наясно с много от тънкостите на нападателната игра. Те бяха майстори на контраатаката. Поднесоха ни в няколко хода типичното английско надбягване на крило със защитник, и то в най-добро издание. Така впрочем стана и единственият техен гол. А имаха възможност и за други. Изобщо през второто полувреме те значително изтриха чертите на голяма разлика и бяха един опасен, неотстъпващ противник.

Александър Ясников

В-к „Народен спорт", бр. № 96/11.08.1958 г.

Галерия

Видео