За това ли бяха толкова разговори навсякъде в продължение на дни, предвижданията „за“. и „против“, споровете, тревогата за билети?... Двата отбора. и особено Левски, не показаха на терена поне милионна част от страстта, която техните привърженици вложиха в дискусиите преди мача. 28 август се чакаше, като ден на големия футбол, на горещ двубой, на темпераментна игра от страна на два твърди съперника, среща на устрема с устрема, на много голове. Уви! Вчера не видяхме нищо от това.

В първоначалните моменти инициативата бе у ЦДНА и не можеше да се схване нещо повече от това, че левскарите се бранят. Но когато дойде ред сините да тръгнат напред, да атакуват, когато вече трябваше да се очакват характерните за тях бързи и смели изнасяния на топката, устремните спущания към противниковата врата - тогава се появи изненадата и... разочарованието. Не, този път Левски не приличаше на себе си. Той бе решил да действува другояче - да задържа топката назад, като използува обстоятелството, че армейските нападатели не упорствуват да я отнемат в тази зона, да действува бавно. Добиваше се впечатление, че те искат още от първите минути да печелят време, та да останат до края на мача две нули на таблото за резултата.

Това ли бе тактиката на Левски в този мач? След 90-те минути зададохме тоя въпрос на треньора Георги Пачеджиев. Той отговори:

- Останах изненадан и от двата отбора... Левски не изпълни до край задачата. След бавното обработване на топката назад трябваше ла следват бързи откъсвания към противниковата врата, но това не бе извършвано...

На практика Левски сам се озова в несвойствен за себе си начин наедействие и последицата беше, че като с един замах се заличиха всички най-хубави качества на тоя отбор - бързината, резкостта на атаките, търсенето на най-късия път към вратата, бойкостта, енергията. Наистина, крайната защита не жалеше сили, за да отнеме топката от нападащия противник, но по-нататък като че ли играчите не виждаха никакъв път, суетяха се, лесно предаваха топката на противника и с такъв вид, като че ли искаха да кажат: „Ние повече не можем и повече не искаме. Само по-скоро да дойде краят на този мач...“

Кой бе виновен? Не видяхме никой да импулсира към по-хубаво, към по-темпераментно изпълнение, но укор трябва да се хвърли най-много на полузащитниците (особено на Георгиев, който на моменти като че ли играеше в мъгла) и на Илиев, който действуваше неопределено, инертно и неточно в центъра. А очевидно той трябваше да държи диригентската палка.

А с какво ЦДНА учуди треньора Пачеджиев? С това, че като имаха пред себе си един противник, който драговолно им отстъпваше инициативата, като имаха възможност да правят едва ли не това, което си искат, те не съумяха да използуват положението и още в първото полувреме да си осигурят успех. Този, който е видял поне веднаж ЦДНА в мач, в който има ясно, но безплодно териториално надмощие, лесно може да си представи картината на първото полувреме вчера, включително с шаблоните при пускане на топката пред вратата и неточните удари. Нещо повече - инертността на левскарите като че ли се предаде и на армейците и 45 минути изтекоха без нерв. Ако беше поне дошла инжекцията на някой гол! ... Но ударите на Колев, Миланов, Димитров не донасяха нищо. В 25 мин. и Левски имаше възможност: Печеников щастливо достигна до крайната линия на 10 метра от вратата, но когато трябваше.
да подаде, за да бъде реализирано... не улучи топката...

Напразни останаха надеждите, че второто полувреме може да донесе промени. Едно оживление между 53 и 57 мин. посочи на левскарите, че като се въоръжат с настойчивост и устрем, могат да постигнат успех. Но те не пожелаха да се поучат. Остана само да припомняме трите подавания на топката пред Найденов, които създадоха паника, и оня случай, когато топката прехвърли Манолов и добре пласиралият се Йорданов с глава я насочи във вратата. Голмайсторът на „А“ РФГ обаче този път улучи страничната греда...

По-нататък играта не се отличаваше много от тая през първото полувреме. Само от време на време се появяваха грубости (Панайотов, Миланов, Филипов), Инициативата на ЦДНА все повече бледнееше поради умората на играчите, шаблона на нападателите и неточните удари.
Впрочем, в този мач ЦДНА отправи 21 удари, от които само 6 в площта на вратата, а Левски 10 (само 3 в площта на вратата).

Отбраните явно надиграха нападенията. Ако трябва да се изтъкнат добри играчи - те ше бъдат от защитните линии (Манолов, Ракаров, Дончев, Филипов, Апостолов).

Най-добър на терена имаше. Съдията П. Джонев, който по собствените му думи се е готвил отдавна грижливо за този мач, оправда доверието във всяко отношение,

източник вестник „Народен спорт“