В София – 4:4, а в Прага?..

Осем гола се изсипаха снощи в мрежите. Кой ще каже, че това не е бил един истински турнирен мач, в който всеки отбор гони да вкара поне един гол повече от своя противник?

Проследим ли обаче настроението на публиката ще видим, че то се движеше по твърде начупена крива. Първо – надежда, съвсем неясна при началния сигнал на съдията, после – засилена при щурма на ЦДНА между 10 и 13 минута, когато в един момент идеален пас на Романов изведе Якимов на чисто поле в спринт срещу Коуба, но нашият играч не успя да излъже вратаря: по-нататък разочарование от това, че след всички тия удобни моменти няма нищо налице, че на таблото за резултата все стоят непривлекателните цифри 0:0; изведнъж голяма радост след гола на Ранков в 32 минута, неочакван и за зрителите, и за чехите; после изведнъж пак разочарование след изравнителния гол на Йелинек; униние след като Кучера довежда до 2:1 за „Дукла“; бомба на Ракаров от 35 метра – и на таблото е вече 2:2 и публиката отново тържествува – събудила се е надеждата; но твърде скоро тя трябва да клюмне – Дворжац и Аламец довеждат резултата до 4:2 за „Дукла“... Тук вече идва и някакво примирение: „Какво да се прави, пражаните играят хубав футбол – точен, творчески, резултатен...“ И малко потискана ярост, че нашите не могат да им противодействуват по същия начин и да изразят превъзходство на свой терен... Но ето, че не е сломен духът на нашите играчи – те напират и създават бъркотии пред вратата на Коуба. „Хайде поне почетен резултат!“ И ето го почетният резултат (4:4 след 2:4) с тия голове на Романов, и малката утеха, че нашите футболисти все пак не са победени...

Реално погледанато, гостите преизпълниха своя план. Не бяха само ход на предпазливост изявленията преди мача, че ще бъдат доволни и от един гол разлика в тяхна вреда. Та те бяха без титулярния си централен защитник Чадек (контузен в един от последните мачове на отбора) и без титулярното дясно крило Брумовски, което играе с очила и не вижда добре на електрическо осветление... Разделена бе по необходимост двойката Плускал – Масопуст, но и при това положение „Дукла“ се представи като стабилен отбор, обигран във всички линии. Той умееше да задържа топката, когато обстановката го изискваше, или да я предвижва най-бързо с 1-2 паса с едно докосване. Точността на пасовете и тяхната целесъобразност създаваха най-характерната черта на „Дукла“. А после трябва да се добави разнообразието в акциите и умението да се стряля във вратата.

ЦДНА импонираше с дух и себеотрицание във всички линии. Но по умение отстъпваше на своя съперник. Отбраната трудно излизаше на глава с противниковото нападение, а полузащитната линия се губеше безнадеждно през дълги периоди. Обикновено това бяха периодите на ясно изразено надмощие на „Дукла“.

След една седмица е реваншът в Прага. 4:4 не е много насърчителен резултат, но не е и безнадежден. Не е сломен духът на нашите футболисти! Това ясно прозвуча от устата на капитана на ЦДНА М.Манолов след мача: „Всичко още не е свършено! В Прага ще се борим мъжки!“

Ал. Ясников

Предоставил В. Янкулов