Пловдивчани започнаха необяснимо бавно и вяло и човек доби впечатление, че изоставят свойствения си стил на игра. Голът, който падна във вратата им още в началото, подсили това впечатление. ЦДНА напираше бавно, методично; Колев надиграваше редовно Панайотов (Бот) и упорито търсеше този път партньорите си, които обаче или закъсняваха, или пък пропуснаха идеални положения.

След почивката не остана и помен от безразличието, от инертността на пловдивските футболисти. Едно, две, три разигравания на топката в собствената им половина и бързо пускане на топката по крилата. Следваше шеметен спринт на Дерменджиев, на Попов или Харалампиев и защитниците на ЦДНА почти винаги оставаха на сухо. Нейно Височество Бързината - тъй характерна за този млад и жизнен отбор, започна да шествува по терена. Оставаше крайната преграда - Найденов. За негова чест трябва да кажем, че изключителните му усилия спасиха нашия републикански първенец от поголяма загуба.

Мъчно можеше да се противодействува на тези пробиви. Попов повече от десетина метра влачи на буксир обгърналия го с ръце Ракаров, което нещо съдията К. Динов се задоволи да отбележи само с фаул. На два пъти и Дерменджиев бе спиран по груб начин от Кошев. Именно от такъв фаул стана и вторият гол. Аспарухов, който четири минути след подновяването бе забил топката с глава в мрежата, отново се издигна най-високо от всички и бисира успеха си. И по-нататък Ботев продължи да напада - остро, опасно, хвърляйки в паника защитниците на противника си. Обратно, ЦДНА следваше неизменно установения шаблон - с прекалено равиграване на топката, с търсене на идеалната позиция тогава, когато пловдивските полузащитници и свръзки насищаха зоната пред вратата си и образуваха жива преграда пред нея. Нашият републикански първенец натисна едва като почувствува угрозата на загубата. Късно, въпреки че един топовен удар на Якимов срещна гредата, а Романов от невероятно изгодно положение изстреля топката към прожекторите. Краят дойде, за да утвърди истината, че бъдещето във футбола принадлежи на бързината.

Съдията К. Динов, който съумя да удържи здраво играта в ръцете си, няма нужната смепост да маркира дузпа във вреда на ЦДНА (която беше очезидна за всеки от 30-хилядната публика), а назначи фаул на границата на наказателното поле, т.е. най-малко един метър от мястото на нарушението. Ботевци, като истински спортисти, не реагираха никак на несправедливото решение.

източник вестник „Народен спорт“