Дата: | 30 юни 1956 г. |
---|---|
Турнир: | „А“ републиканска футболна група 1956 (12-и кръг) |
Стадион: | Васил Левски, София |
Посещаемост: | 30 000 зрители |
Треньор на ЦСКА: | Крум Милев |
Съдия: | Константин Динов |
-
1Йордан Йосифов
-
3Димитър Костов
-
8Светослав Христов
-
9Добромир Ташков
-
7Михаил Кожухаров
-
2Панайот Велев
-
4Георги Василев
-
5Петър Патев
-
6Трайчо Петков
-
10Игнат Игнатов
-
11Георги Гугалов
-
1
-
3
-
2
-
4
-
6
-
5
-
7
-
8
-
9
-
10
-
11
-
53мин
Гол
7. Михаил Кожухаров (Ударник Сф)
-
64мин
Гол
9. Добромир Ташков (Ударник Сф)
-
73мин
Гол
8. Светослав Христов (Ударник Сф)
В събота на стадион „Васил Левски“ в София нашият републикански първенец по футбол претърпя първото си голямо поражение, като загуби с 3:0 от равностойния си противник Ударник.
Развоят на мача показа в общи черти равни сили на двата големи съперника. Това бе едно напрегнато състезание, проведено на високо техническо равнище, богато с краиви комбинации, с остра борба и критични моменти пред двете врати. Отличното спортсменско поведение на играчите от двете страни подчертаваше още по-силно високата сласа на отборите и правеше от срещата едно истинско спортно удоволствие. Да не забравим и един важен фактор, който определи облика на играта - ръководството на футболния съдия К. Динов със своите колеги Чомаков и Цанев даде едно от най-добрите си ръководства и допринесе в голяма степен за образцовото провеждане на мача.
Цялото първо полувреме и началото на второто се характеризираше със сравнително спокойна итра, в която техническият и териториален превес на ЦДНА се чувствуваше леко, а между 27 и 35 минута почти целият отбор на Ударник бе стегнат в плътен обръч. На два пъти топката срещна гредата на вратата, но Йосифов освен шанса, имаше и най-големи заслуги за опазване на своята врата. Той показа блестяща игра, чуство за умело пласиране, смелост и техническо умение. Напразни и безрезултатни останаха силните ударпи на Панайотов, Янев, обходните движения на Колев, маневреността на Стефанов и опитите за врязване на Миланов. Защитната група на Ударник се ориентира към сгъстена отбрана, подпомагана често от своите нападатели, и прилагаше правилно ръкопашния бой, като се вкопчваше в единоборство с нападателите на ЦДНА. Така бяха осуетени почти всички комбинации на армейците с къси подавания от близко разстояние. Между това Ударник организираше бързи и опасни контраатаки, които всяваха смут в разредената отбрана на ЦДНА. И при тия нападения обаче липсваше добър завършиек, а при пропуските бяха чести.
Развръзката дойде в 53-та минута, когато Кожухаров получи пред вратата висока топка отляьво и я заби с глава в десния ъгъл - 1:0. Това бе сигнал за разгорещяване на двубоя, обаче изравняване не последва. Само след 11 минути пак отляво Христов поведе атака, подаде на удобно заелия позиция Ташков, който незабавно изпрати топката в мрежата на армейската врата. С това като че ли се реши и изходът на мача. Само след 9 минути разменени остри нападения последва и трети гол след бърза комбинация между Кожухаров и Христов. Всички нападения на ЦДНА бяха отбити от бойката отбрана на Ударник където се прояви и дебютиращият в такъв тежък мач млад играч на Ударник Костов (№3).
Така ЦДНА за пръв път напусна терена победен с такъв голям резултат - 3:0! За мнозина той бе неочакван и изненадващ. Но може би тряваше да се дойде до този резултат, за да отбележим с тревога, че това поражение на ЦДНА може да не бъде първо и последно. Налице са от известно време сериозни симптоми, които показват криза в нашия най-добър футболен отбор, който е и гръбнак на националната ни представителна единадесеторка. Би трябвало да се анализира сериозно стилът на игра на този отбор, който разполага и с прекрасни, технически подготвени единици, но неспособни да боравя по-често с бързия пробив, с внезапната атака и точна стрелба отдалеч. Елементът на изненадата много рядко се практикува в нападението на ЦДНА. Бавните комбинативни придвижвания, с които предимно си служи нападението, както се вижда при опитен противник са безрезултатни и осъдени на провал. И най-после, не е на последно място и проблемата за подмладяването на отбора, която вече трябва да бъде разрешена по-смело, но разумно със съчетаване опита на по-старите, боеспособни играчи на отбора.