Препълнени трибуни, с пояс от правостоящи над тях, със зрители, по лицата на които се четеше повишената интрига към това столично дерби, четеше се очакване на нещо интересно, приятно, вълнуващо от играта на двата отбора с едни от най-добрите наши футболисти в съставите...Оправдано бе това очакване! Оправдано с бързината и динамиката в действията, с това че и едните, и другите заложиха на атаката - всеки по свой маниер: „червените“ с търсене на по-късия път, „сините“ с по-продължителни комбинации. Играеше се модерно - с активни флангове, по които се осъществяваха експлозивни рейдове и се създаваха поредици от остри положения. Домакините печелеха повече пространство, озоваваха се по-често в полето на гостите, увенчаха се и с попадение - след фаул, изпълнен от Войнов, Ст. Младенов с глава засече топката в непокрития от Делчев ъгъл. Но, както става нерядко, голът инжектира другата страна. Футболистите на „Витоша“ поеха инициативата, овладяха средата на терена, осъществиха една-две контри и при втората Цветков, като посрещна във въздуха подадената му по хоризонтала отляво топка от Гочев, я стрелна неспасяемо в мрежата зад Велинов. До края на полувремето темпото се задържа все така високо, играта все така динамична, увлекателна, приятна. С лек превес на „сините", които използваха за предмостие освободената от съперника им зона в средата...

Друго лице имаше мачът след почивката. Умора сякаш легна у играчите, в действията на които вече имаше купища от грешки, от пропуски. Особено пред Делчев, където Ст. Младенов и Танев пропиляха стопроцентово изгодни положения, където и Р. Здравков не успя да надиграе с дузпа в 55-ата минута вратаря на „Витоша“. Това бе психологически момент, който „сините“ се опитаха да използуват но всичките им акции завършваха безславно - толкова много бяха ненужните и вредни намерения за самоизтъкване, особено на Искренов, чиито финтове и дрибъл не носеха никаква ефективност. И когато краят се очертаваше с едно логично реми, неочаквана контраатака, подхваната и развита докрай от Гочев, завърши с победен удар на добре охранявания до този момент Вълчев. Така е, във футбола логичното се измерва с головете...

Имаше пет жълти картона, имаше и други поводи да бъдат предупредени някои. Имаше и недопустима, непристойна проява в сектора отдясно на главната трибуна - хвърляне на димки, и това не трябва да се подминава с равнодушие! Имаше и съдийско ръководство, което постави под съмнение някои от своите решения, постави под съмнение своята точност и компетентност.

Серги Йоцов (ст. треньор на „Средец"): "Не винаги печели тоя, който е създал повече положения - футболът е игра на голове...Непризнат гол, пропусната дузпа - това влияеше върху моите състезатели. Отборът на „Витоша“ не издържа на ритъма през втората част, прибегна към накъсване на играта, но успя с една контра да изненада нашата защита. Сами се бихме! Нужна е и тактическа зрелост..."

Павел Панов (треньор на „Витоша"): "Заложихме на движението, на разнообразието в атаката и това ни даваше предимство. След почивката настъпи спад, играчите като че ли започнаха да се пазят, но намериха сили да нанесат важния удар в края. Спечелихме, но можеше победител да бъде и „Средец“ - играта бе добра и равностойна, решаващо бе умението да се завършва добре атаката."

източник вестник „Народен спорт“

Отменен е и гол на Средец.