1:1 Така футбол не се играе!

Засрамиха ли се поне футболистите? Накрая публиката им устрои такъв шумен концерт от освирквания, че дълго трябва да се червят като излизат на терена. Ако един артист изпадне в такова незавидно положение, той едва ли ще се появи втори път на сцената. С футболистите е друго. Те сякаш са миропомазани и могат десетки пъти в един сезон да си играят с търпението на и нервите на зрителите. И няма кой да им опъне ушите. Напротив, може и да получат поздравления за взетата точка, която съвсем не разваля плановете на треньора...

Още от началото стана ясно, че и двата отбора са укрепили здраво защитата и средната си линии. Все пак у ЦСКА „Ч. знаме“ се виждаше навремени правилна ориентация към контраатаките. Спартаковци действуваха по-мудно и тромаво, но териториалното надмощие беше на тяхна страна. И постепенно едно дълбоко чувство на досада и разочарование започна да се настанява в душите на хората. То произтичаше от факта, че армейци и спартаковци бяха обезглавили в чувствителна степен своите нападения, където маневрираха минимален брой състезатели. При 1:1 имаше жалки комични положения, когато Колев или Гьонин се откъсваха от опеката на своите пазачи и бяха принуждавани да стрелят от малък ъгъл, защото техните партньори не проявяваха никакво желание да дотичат пред вратата. Може би нямаха вече сили? Съмняваме се, защото и без това не бяха изразходвали много. Тогава? Може би негласно се бяха приготвили за равен резултат и не искаха да си развалят отношенията с противника...

Така футбол не се играе! Особено, когато си в редиците на челните отбори и не може да не мислиш за своя престиж! Когато трибуните са пълни и жадни за гледки, подобно нехайство трябва дори да и да се наказва. Зрителите дадоха своята лепта и не получиха нищо. Не следва ли и футболистите да не получат своя пай? За лоша продукция награда не се дава.

Д. Попдимитров

Предоставил В. Янкулов