Зрителите бяха свидетели на една. скопана, лишена от динамика и красота игра. За това допринесе преди всичко защитният вариант, който домакините възприеха и противопоставиха на армейските футболисти, с цел да запазят почетен резултат. Спазвайки тактическите изисквания при този начин на игра, Спартак успя да постигне актив от още една точка. Трябва ли това обаче да се счита за успех? В никакъв случай! Защото то е постигнато чрез отречен начин на игра, който не води към повишаване на майсторството. Този успех е нетраен и не задоволява любителите на футбола.

Още със започването на играта на армейците стана ясно, че ще трябва да се борят срещу бетона на противника си. Гостите направиха неколкократни опити да извлекат състезатедите на Спартак чрез продължително задържане на топката в половината си, с цел да разкъсат стената пред Парчанов. Но домакините не се поддадоха на тази уловка. Често се наблюдаваше армейците да правят едва ли не техническа тренировка в своята половина, а домакините да наблюдават безучастно действията им. Това предизвикваше смях сред зрителите.

Втората част от играта започна по-живо. Армейците за почнаха бърза игра и честа смяна на местата, с цел да се освободят от опекунството на противниците си и едновременно да отворят път за удари на нападащия Божков (5), който единствен стреляше от далечно разстояние. Въпреки техническото си превъзходство готите не съумяха да отбележат гол.

Съдията Г. Трифонов общо взето ръководи добре, но до пускаше да му се правят непристойни забележки от Маполов и Панайотов..

източник вестник „Народен спорт“