Скъпа бе цената на това реми. Съперниците започнаха по своему с една и съща алтернатива - победа. Едните, за да се приближат към варха, другите да се отдалечат от дъното. Схватката им започна без проучване - открито, бързо, мощно. Приятно бе да се наблюдават редуващите се вълни към двете врати. Похвална амбиция и работливост показаха повечето на терена. Имаше всички изгледи да се получи, въпреки понятното при такива случаи напрежение, мач с добри игрови достойнства. Но кипналата млада кръв често стопява границата между позволеното и непозволеното. Рано падналият гол - едно изрядно изпълнение на Симеонов елиминира технично и мощно защитата на столичани - изнерви видимо гостите. Славков започна да жестикулира изразително, а Янчев не се посвени да ритне противник без топка. Целият армейски отбор наобиколи съдията да му иска обяснение за гола, за който сами си бяха виновни. Реакцията - безсилие, респект от протеста, чести свирки, накъсана игра, серия от картони - нарушено чувство за мяра. Жалко! С горчивина дежурният на срещата, заслужилият съдия Ат. Матеев заяви, че ощетен остана и отборът на гостите. Колкото до самата среща - силовият и характер изцеди буквално футболистите, които за тяхна чест издържаха в тази трудна обстановка. Сливенци приложиха пълно покритие и в значителна степен успяваха да диктуват събитията. Столичните армейци увеличиха видимо оборотите през второто полувреме. Изравнителният гол бе реален израз на поделеното надмощие през двете полувремена. Голмайстор за армейците бе Ст. Младенов след като премина през цялата защита на противника. Зашеметяващото темпо на столичани в последните минути би могло да им донесе и пълен успех.

източник вестник „Народен спорт“