Дата: | 14 март 1964 г. 16:30 ч. |
---|---|
Турнир: | „А“ републиканска футболна група 1963/64 (17-и кръг) |
Стадион: | Васил Левски, София |
Треньор на ЦСКА: | Крум Милев |
Съдия: | Ст. Константинов |
-
Стефан Пашоолов
-
Димитър Костов70′
-
Иван Давидов
-
Димитър Ларгов
-
Михаил Мишев
-
Петър Величков
-
Александър Василев
-
Георги Харалампиев
-
Георги Гугалов
-
Манолов70′
-
1
-
10
-
2
-
3
-
4
-
5
-
6
-
7
-
8
-
9
-
1146′
- 46′
-
2мин
Дузпа - пропуск
11. Иван Колев (ЦСКА „Ч. знаме“)
-
5мин
Дузпа - гол
Александър Василев (Славия)
-
27мин
Гол
Михаил Мишев (Славия)
-
78мин
Гол
Михаил Мишев (Славия)
-
83мин
Дузпа - гол
8. Никола Цанев (ЦСКА „Ч. знаме“)
-
89мин
Червен картон
5. Борис Станков (ЦСКА „Ч. знаме“)
Още в пъвата минута, още ри първата атака на червенознаменци Панагонов спъна Ранков. Съдията не се поколе ба да определи дузпа. Колев изпълни удара и отправи топката вляво. но толкова леко, че Пашоолов успя да я спре...
И стана това, което обикновено става в такива случаи (впрочем, което стана в мача между тия съперници и през есента!) - Славия отдъхна облекчено и се хвърли на щурм. В 5-та мин. вече белите получиха право на дузпа. Василев използува възможността - 1:0
Така ЦСКА „Червено знаме“ изпусна големия шанс и даде крила на своя съперник. Уверени сме, че например спасената дузпа подействува като изключителен стимулатор на Пашоолов, който до края игра смело и значително точно.
ДУЗПИТЕ.
В този мач имаше три дузпи. Реакция след наказанието на Ставрев? „И в трите случая бях съвсем близо до произшествията и установих че бяха умишлени непозволените действия на защитниците” - каза Константинов след мача. А нали в такива случаи именно това е важното - да се установи умисъл; защото тия действия на защитниците навред извън наказателното поле сигурно щяха да бъдат санкционирани. Защо тогава да не бъдат санкционирани. когато са извършени в наказателното поле?.
НАДМОЩИЕТО НА АМБИЦИОЗНИТЕ
ЦСКА „Червено знаме” нямаше такива борци (или нямаше достатъчно такива борци), като Шаламанов, Панагонов. Ларгов, Василев, Гугалов...
Но не бе само неукротимата амбиция, духът, с който Славия превъзхождаше и по-често владееше играта. Тук имаше единици, които знаеха да организират и водят играта на своя отбор. Много топки бяха регулирани от Величков. А Василев не можеше да бъде спрян от противниковите защитници. Фактически той предизвика да бъдат отбелязани вторият и третият гол.
Изобщо, Славия бе отборът. който знае добре какво може и какво иска от играта: действуваше просто и смислено. Имаше комбинации, при които се прояви умение да се види широко полето, чуждите и своите, да се намери и изпълни най-ползотворния ход. А това вече намеква за добра класа.
РАЗОЧАРОВАНИЕТО
Поднесе го ЦСКА „Червено знаме“. Беше един мекушав състав, кой то просто нямаше идея как да премине отбранителните редове на противника. Дори в периодите, когато имаше териториално надмощие (през второто полувреме) пак бе някак бездушен и безопасен. Нервите му изневериха. (В последната минута Станков бе отстранен заради неспортсменска постъпка). Опитните играчи (Колев, Ковачев, Якимов) не можаха да дадат пример и да ориентират към добро играта на отбора. При това положение те бяха съвсем очевидно превъзхождани и логически победени с 3:1.
източник вестник „Народен спорт“