1:0 „СЛАВИЯ“ С ВЪЗРОДЕНА СИЛА

На стадиона сняг и студ. Зрителите са се сгушили под пъстроцветни чадъри. Капризите на времето, прогизналият терен, хлъзгавата топка направиха мача доста тежък. „Славия“ бе отборът с по-голяма мобилизация на силите, с по-голяма воля и решимост за победа и я постигна.

Може би сигналът бе даден от Гугалов, който се настани сигурно в средата на терена и дейно подтикваше своите колеги за атаки напред? Може би Ал. Василев и Мишев възкресиха загасналата вяра в отбора със стремителни набези през плътната армейска отбрана? Манолов, който рисковано се оплете в мрежата при едно центриране от фланга, или пък пожертвователното хвърляне на Д. Костов, безсилен по друг начин да възпре спринтово нападение на младия Зафиров?

... Сякъш целият отбор се бе преобразил и воюваше както не бяхме го виждали от есента. Изненадани от неочакваното превъплащение на „белите“, футболистите на ЦСКА „Ч. знаме“ положиха големи усилия, за да създадат някакво относително равновесие. Твърде лекомислено бяха забравили те поуките от миналото, когато в най-трудните периоди „Славия“ е извиквала на помощ моралната си сила...

След почивката ЦСКА „Ч. знаме“ стъпи по-здраво на крака. В първите пет минути Якимов и Цанев, с остри триъгълници разкъсаха обръча пред вратата на Симеонов, но стрелбата им беше неточна. В средата на терена Никодимов и Райков пък много често ставаха причина да се загуби връзката между нападението и отбраната, да се предоставя инициативата в ръцете на „белите“. Гугалов смути противника със спускания по лявото крило, Ал. Василев сигурно водеше топката и поддържаше напрежението. Мишев маниврираше свободно из разни райони и бе особено полезен като първи стопер на армейските защитници при опитите им да зародят настъпление. В 59 мин., при пряк удар, Петров изсипа топката пред вратата на ЦСКА „Ч. знаме“ и Мишев стреля с глава. Филипов не можа да улови мократа топка и 1:0 за „Славия“.

На „белия“ отбор сякаш пришиха криле. Състезателите на ЦСКА „Ч. знаме“ не можаха да отвърнат на удара с удар, да организират играта си. Това не стана и след фрапиращия пропуск на Манолов, когато достигна на няколко метра до армейската врата и би леко в ръцете на Филипов. Очаквахме обратна реакция у армейците, но силите не достигнаха. Изглежда шокът от майсторски създаденото положение бе по-силен... Борбата продължи с остри схватки до последните минути, в които неприятен дисонанс бяха някои опити на славистите да се печели време с разкарване на топката.

Д. Попдимитров

Предоставил В. Янкулов