Това бе един интересен, хубав двубой. За игра в началото на март той заслужи оценка отличен. На зрителите бе поднесена богата гама от разнообразни преживявания.

Едно няколкоминутно спокойно встъпление. После - щурм към вратата на ЦДНА, удар на Бачев от 30 метра, който Найденов като по чудо спаси... След това удар на Васнлев в гредата... А ето и ответна атака на ЦДНА: Ранков центрира остро и Панайотов с плонж нанася удар с глава... Пашоолов спасява почти сигурен гол...

Така постепенно се очерта характерът на цялото първо полувреме. Долови се, че защитата на ЦДНА е нестабилна. Доловиха го най-напред белите нападатели, които рязко се впускаха напред и убъркваха своите пазачи. През първото полувреме Славия имаше повече удобни положения за гол, но не оползотвори нито едно. ЦДНА отвръщаше с атаки, които се осъществяваха с няколкоходови комбинации вляво или с едно просто действие отдясно, където Ранков предпочиташе да се придържа към страничната линия и само да изпраща топки пред вратата. В един момент така игра и Колев, който проби по левия фланг и нанесе много силен нисък удар към вратата. Пашоолов препречи пътя на топката; но я изпусна и Цанев, който бе пристигнал точно навреме, я отправи в мрежата - 1:0 за ЦДНА.

В началото на второто полувреме пред вратата на ЦДНА се изви такава буря, каквато малцина са очаквали, Мишев на няколко пъти се отскубна от Ракаров и разбърка цялата армейска защита. Найденов героиски се хвърляше и бранеше. В един случай обаче и той трябваше да капитулира. Мишев проби отляво и със силен диагонален удар улучи мрежата - 1:1. До 70 минута продължи хаосът пред, вратата на ЦДНА. През това време само едно наистина критическо положение се създаде пред Пашоолов, когато Якимов прехвърли празна врата.

След 70 минута настъпи успокоение. Очевидно белите се умориха да атакуват и да пропускат. Може би в тоя момент равният резултат вече им се представяше като едно утешение, като макар и малко възнаграждение за тяхната активна игра. Настъпи известно равновесие. После няколко опасни акции на ЦДНА. И една от тях се увенча с успех, Цанев напредна вляво и изсипа топката пред вратата на противника. Там отлично скочи Кръстев, спечели въздушния двубой с Панагонов и остро насочи топката в ъгъла - 2:1 По-нататък белите нямаха нито морални, нито физически сили да изменят резултата и просто се примириха с горчивата си участ.

Много се коментираше след мача върху логичното и нелогичното във футбола. Що се касае до постиженията на отделните играчи, трябва да се каже, че защитата на Славия, въпреки двата допуснати гола, бе по-сигурна формация, от колкото тази на ЦДНА. Величков след пауза, постепенно навлезе в ритъма на играта. Напред Бачев докато имаше физически сили, добре дирижираше играта. Най-силно впечатление направи Мишев с постоянното преследване на топката и напора си. С настойчивост и бързина му пригласяше Масленков. Но във важните моменти на белите нападатели не достигна спокойствие и умение да вкарват голове. В това отношение армейският отбор се показа по-зрял, по-умел.

източник вестник „Народен спорт“