Заслужената победа на военния отбор в тази среща можеше да се осигури здраво още в първата половива на играта, Условия за това имаше. Плевенци до почивката бяха разстроени. Те имаха един осъдителен пропуск на Спиров (№7) още в началото на играта и той като че ли снижи възможностите им за организиран отпор. Задружните усилия на отбора не се проявяваха. За това бе причина и все по-очертаващото се техническо и териториално надмощие на военните, които чрез Янков (№8) откриха резултата. Натискът към плевенската врата се засилваше непрестанно. Парчанов не показа достатъчна сигурност и подсилваше разбъркванията в собственото си наказателно поле. Имаше случаи на изпуснати топки. При едно такова положение, когато Парчанов бе на земята, а топката остана в сигурно владение на Янев (№7), последният вместо да зафиксира надмощието на отбора си с нов гол, постигнат с лек, технически изпълнен удар, се отдаде на желанието за ефектна проява и би силно и високо... В тази половина на играта военният отбор се увличаше в средата на терена в прекалени и къси подавания, което позволяваше на плевенци да се организират своевременно. Нужни бяха повече подавания в дълбочинна, повече напродвания на разщирен фронт и повече отмерени удари. Така и резултатът щеше да бъде по-друг.

След почивката се получи впечатление за изравияване на играта. Всъщност плевенци само засилиха своята твърдост, с каквато далеч не може да се отиде. Съдията Дим. Топалов  трябваше да бъде по-рязък; той трябваше да пази играта и състезателите.

В тази половина отново по-добър отбор на терена бе тоя на военните. Чрез Ангел Миланов (№11) той увеличи головото съотношение на 2:0.

източник вестник „Народен спорт“