Тези срещи - между двата стари и почти постоянни съперници за титлата у нас - винаги будят интерес не само с интригата в класирането, но и като аргументи за престиж. В класирането след развъзката в събота армейският тим си остана пръв, но престижа си отстоя само „Левски-Спартак“...Може би мисълта, че е по-добре да не се загуби мача, отколкото да се рискува той да бъде спечелен, бе продиктувала пасивното поведение на шампионите, изразено с насищане на средната зона с много хора, със стремежа да се убива ритъмът, да се изчаква моментът, в който противникът ще сгреши. Но ако сините допускаха грешки, те бяха грешки в последната фаза на техните атаки, осъществявани с взривни налети по фланговете, с далеч по-точни комбинации, с разнообразие на ходовете в нападение. В защита те действуваха безупречно и зорко, не дадоха възможност на никой от играчите в червено да се доближи на надеждна за стрелба позиция пред Михайлов, позволиха им много рядко да отправят удари - и все отдалеч, и всички безобидни и без последици...

"Левски-Спартак“ имаше пълно превъзходство - и в тактически план, и в умението да строи с по-голяма точност атаките си, и в изненадата на ходовете към вратата на Велинов. И в нагласата! Гочев не спираше да търси пробиви по целия фронт на нападението, Искренов блестеше с каскада от финтове по двата фланга - и двамата подкрепяни дейно от Вълчев и Спасов, от Чавдаров и Велев, от Николов, че и от Илиев. Не можеше  при такова развитие на действията да не се стигне до логичното: едно класическо изпълнение - пробив на Гочев с центриране от аутлинията вдясно и великолепен удар на Чавдаров от отсрещната страна, пас в коридор на Спасов към Искренов и блестящ изстрел на крилото по диагонала.

2:0! Нищо не можеха да променят шампионите - не промениха до края на мача, въпреки и смените дори, своята пасивност...Импулсите им бяха слаби...Така сините изковаха напълно заслужено победата и с нея заличиха преднината на съперниците и в общата равносметка от срещите им в „А“ РФГ: сега двата отбора имат в актив по 25 победи и 20 равенства, при голова разлика 104-102 за армейците...

В общ план мача не оправда интереса, не се разви в качествено отношение така, както се очаква от тия два „кита", на които се крепи нашият футбол. Но за това има дял (и може би твърде голям!) и съдията Б. Дочев, когото ще запомним в тази среща с едно от най-слабите ръководства през сезона. С погрешните и в много случаи обратни присъждания, с тия общо 73(!) нарушения - за щяло и нещяло, които задушиха играта, с решения които будеха недоумение (понякога и смях), изпаднал и в комично положение със загубването на картоните си по терена. Каква ли оценка ще получи?

източник вестник „Народен спорт“

След смяната на Спас Джевизов капитанската лента поема Стойчо Младенов.