Дата: | 13 септември 1964 г. 17:00 ч. |
---|---|
Турнир: | „А“ републиканска футболна група 1964/65 (4-ти кръг) |
Стадион: | Васил Левски, София |
Посещаемост: | 45 000 зрители |
Треньор на ЦСКА: | Крум Милев |
Съдия: | Иван Кичан (Югославия) |
-
Борис Александров
-
Иван Манолов
-
Иван Вуцов
-
Малин Иванов
-
Любен Гайдаров57′
-
Георги Соколов
-
Георги Аспарухов
-
Христо Илиев
-
Александър Костов
-
Стефан Абаджиев57′
- 72′
- 72′
-
88мин
Гол
Георги Соколов (Левски Сф) асистенция - Георги Аспарухов
Не, това не е футбол!
ЦСКА „Ч. знаме“ и „Левски“ – големи имена в нашия футбол, са постоянни кандидати за най-високата титла в шампионата. С такива претенции ги завари и вчерашният мач. Но какво страшно разочарование поднесоха те на 45 000 зрители! През първото полувреме – слаб футбол, в който все пак малка степен по-високо стоеше армейският отбор. След почивката – безобразно, уродливо зрелище, което няма нищо общо със спорта! Това бе една надпревара в грубостите от много играчи от двата отбора, едно непрекъснато ритане през краката на оня противников играч, който тръгваше да атакува или просто да води топката. Това не бе никакъв футбол. Това бе пошлост на квадрат!
Човек просто не можеше да повярва, че спортисти могат да паднат толкова ниско. Нищо не може да бъде оправдано с нервното напрежение, което съпровожда такива двубои. Спортистът затова е спортист – да може да овладява своите нерви при всяко трудно положение. И ако отделна единица излезе вън от релсите – има колектив, който трябва да го вразуми, да му посочи правилното действие.
Трудно може да се установи кой започна пръв, но хаосът скоро настъпи. Малтретираният преди малко – в следващата минута сам грубиянствуваше. И така до края... Най-много се проявиха Г. Георгиев и А. Костов, но на хорото на нарушителите се хванаха и Златков, и Романов, и Пешев, та дори и Якимов, Колев и други... Може би нещо можеше да бъде спасено, ако съдията Кичан бе остранил най-грубите. Но това е само едно предположение...
Ето до къде води прекомерното „навиване“ на футболистите преди мача, което премахва трезвия тон и създава почва за безобразието. Но ако болната психоза, създавана около един такъв мач, може да повлияе на отделни млади и неулегнали състезатели, как да си обясним обстоятелството, че нейни жертви станаха и опитни играчи с дългогодишен стаж във висшата футболна група. Къде е техният авторитет и сила за приятелско въздействие?...
Много мисли за възпитанието на футболистите породи този мач. Горчилката сигурно няма скоро да улегне. И ние сме уверени, че възмущението не е чуждо и на ръководителите на БФФ, които сигурно ще се занимаят по-обстойно с проявите на този срамен „мач“.
Само за любителите на документацията даваме съставите на двата отбора:
Единственият гол бе вкаран в 88 мин. след пас на Аспарухов и пробив на Соколов.
Ал. Ясников
Предоставил В. Янкулов