НАДМОЩИЕ НА ЦДНА ПОБЕДА НА „ЛЕВСКИ“

Мъчно можем да си припомним мач между тия два отбора, в който армейците да са имали толкова продължително време териториално надмощие. Всъщност, това време се равнява почти на 90 минути. В началото едно бавно, мудно темпо все още правеше играта неориентирана. В 10 мин. умела комбинация Цанев – Ранков, изведе крилото сам пред вратата, ноп ударът бе неточен. Пропуснат бе чист гол! Постепенно ЦДНА пое играта в своите ръце, играеше все в близост до Александров. Отделни опити на „сините“ биваха спирани на безопасно разстояние. Пешев действуваше на линията на защитата и беше поел под своя контрол Йорданов.

И ето неочакван удар пред армейската врата. Гайдаров при сблъскване с вратаря Йорданов бе контузен. След съдийска топка Илиев подаде някъде към знака за дузпа. Това бе ничия топка. Докато Йорданов (ЦДНА – 1) очакваше тя да бъде поета от някой от неговите защитници, докато защитниците очакваха да я поеме Йорданов – изведнаж при нея дотича Костов, поведе я спокойно и необезпокояван от никого излъга леко и вратаря – 1:0...

Веднага темпото бе повишено. ЦДНА, след превъзходството, което имаше до този момент, не искаше да се помири с такъв резултат. И оттук започна дългото ходене по мъките на „синята“ защита и на целия „син“ отбор. ЦДНА напираше: Колев два пъти би остро от малък ъгъл и вратарят Александров не можеше да задържи топката, два пъти Якимов не смогваше да даде хубав удар в бъркотията пред вратата... В 40 мин. след нова бъркотия Здравков отби топката от самата гол-линия... Левскарите едва се добраха невредими до почивката...

А след почивката тая картина на непрекъснати нападения на ЦДНА и на самоотвержена борба на „синята“ защита бе реставрирана. И дори с по-ярки бои. Сега вече Пешев бе изпратен напред, очевидно със своята физика да помага във въздушните двубои пред вратата на „Левски“.

Но за пръв път ли виждаме ЦДНА да има солидно териториално надмощие и да не може да направи нищо? ... „Левски“ се съпротивляваше. В отделни моменти той умно се разпореждаше с топката. Ту я задържаше и караше да притихва агресивният плам на съперника, ту чрез творческите ходове на Илиев хвърляше заплахи пред вратата на Йорданов. Тия заплахи бяха малко – 4-5 през цялото полувреме. Но при една от тях стана гол: Илиев получи топката от Йорданов и му я върна на тепсия: едно последно усилие на Йорданов – и топката вече беше в мрежата – 2:0!

Това най-малко можеше да се очаква! Но, от друга страна, като се виждаше колко безсилни са армейците да реализират в голове своя напор, ясно бе, че мачът е решен. Така и стана – чак в 87 мин. ЦДНА вкара гола на честа. Слаба утеха!

Според нас две са основните заключения след този мач:

*“Левски“ се отърва щастливо от неудобното положение, в което бе поставен, като бе включил в игра състезатели с травми (Абаджиев, Костов, Вуцов). При това Илиев за първи път след своето оздравяване игра цял мач! Не бе правилно да се излага на опасност да усложни своето положение контузеният Абаджиев.

*ЦДНА за сетен път показа тактическо безсилие да реализира своето явно изразено териториално преимущество. При силно дейсвие на Колев, неговите партньори не съумяха да завършат комбинациите и затънаха в безпереспективна игра.

Ал. Ясников

Предоставил В. Янкулов