Хубаво е онова, което завършва хубаво казва една френска поговорка. А хубавото в срещата ЦДНА - „Динамо“, която се състоя в петък, трая едва тридесетина минути. За това време обаче безчетните любители на футболната топка бяха успели да простят на „Динамо“ замъглетата му, безцветна игра срещу ВВС, бяха заличили от спомените си анeмията и апатията на армейците в срещата им с „Локомотив“ (Пд). Сега играеха любимците им и не играеха как и да е и какво да е, а приятен, красив, съдържателен футбол...

3 минута! Вратарят на армейците Андонов е оставил безстопанствена вратата си, след настъпилото разбъркване в наказателното и поле. Топката се намира в свободния Пеев. Той стреля и намира... единствения начин да я изпрати високо над гредата. Препълпеният стадион еква. Едни зрители възклицават ядовито, други - въздъхват с облекчение. След малко и Панайотов се реваншира, като отблизо праща леко топката вън. Наново вишегласно изразени чувства. Но на терена с спокойно, даже прекалено спокойно. Виждат се другарски протегнати ръце към падналия противник, приятелски, учтиви извинения при някое неволно сблъскване. Но какъв неподозиран, буреносен заряд се с криел в това привидно безветрие! И той не закъснява да избухне.

Искрицата даде най-напред Папайотов, който гаменски удари с топката в лицето Печеников, когато той след едно сблъскване му подаваше ръка да се повдигне от терена. За кой път вече Панайотов дава такива срамни спектакъл на публиката със своята невъздържаност?! Но съдията на терена Д. Румянчев се ограничи да му направи само... забележка.

38 минута! Колев получава топката. Страничният съдия Пехливанов маркира засада, но Румянцев очевидно не забелязва флагчего му. Такев влиза в борба с Колев. Падат и двамата на границата на наказателното поле. Остър писък на съдийската свирка! 11 метров удар - най-тежкото наказание, което може да сполети някой отбор. Пресилено, едностранчиво, „недостатъчно“ обосновано съдийско решение! Но апелациите на динамовци за случая са непочтени, срамни и недостойни. Те за почват да блъскат и дърпат съдията вкупом и изнервено да се противопоставят на решението му. Разбираме психологическата им настройка, но така ли трябваш да се реагира? Нима те самите не поощриха желанието у Румянчев да отстоява докрай неправилното си становище. Защо те не довериха на многобройните свидетели на случая - зрителите и на представителите на печата, да си кажат след това думата и да продължат играта си така, както започнаха? А след наказателния удар, превърнат в гол от Божков, те заиграха нервно, с притъпено желание за борба, без съсредоточен поглед върху играта. Армейските спортисти тогава наложиха свое темпо и ритъм, разкриха богатите си технически възможности. Ефектни прояви имаха Колев и Янев. Но и по-нататък съдийските решения не бяха безпогрешни. Д. Румянчев, който е един от нашите най-изтъкнати футболни съдии и на когото неведнъж сме ръкоплескали за прецизно ръководство, не можа да възстанови правилни и наложителни взаимоотношения между нарушенията и наказачията. Той не намери сили да накаже примерно редицата груби и преднамерени прояви на Ангеловски, на Кръстев и особено на защитника Димитров от „Динамо“, който се показа най-деморализирания играч в отбора си, обезверен до отчаяние. Румянчев не уважи един прекрасен авантаж на „Динамо“ и отмери 11 крачки от голлинията на ЦДНА след едно съмнително нарушение. Явно, той се смути и разстрои психически, което, разбира се, не е състояние да го оправдае.

Хрониката на срещата по-нататък е оживена само от двата гола на Янев и на Колев и от пропуска на Димчев при изпълнението на 11-метровия удар.

източник вестник „Народен спорт“

Видео