Срещата между ЦДНВ и Академик наподобяваше напълно тренировачна игра на една врата. Това се дължи изклюпително на състезателите на Академик, които в желанието си да понесат едно минимално поражение, прибягнаха към отбрана, прилична на зоновата при баскетбола. За тая цел крайната отбрана, полузащитниците и двете свързки образуваха здрава стена пред вратата си, със задача да изчакват пред или в наказателното поле противниковите състезатели, да разбиват комбинациите им, да печелят всяка отправена висока топка и я отбиват напред или в страни от вратата си. Напред студентите бяха оставили само бързия и енергичен Самсаров и Трендафилов, а за вгълка с тях - Спасов.

При това положение играта се разви по единствено възможспия начин - непрекъснато териториално надмощие на ЦДНВ, безпрепятствено печелене на всяка топка в средата на игрището от полузащитниците Божков и Стоянов, свободно подкарвене и сполучливи комбинации в дълбочина и ширина. Сбиването на играта от страна на нападението и многобройните опити за солови прояви (Панайотов, Миланов. Стефанов) в наказателното поле улесняваше сърцатата отбрана на студентите. И когато всичко това не донесе резултат, военните започнаха да обсипват вратата на Кюпев с далечни удари главно от Божков и Стоянов. Един от тях, в 20 мин. донесе единствения гол на ЦДНВ.

Играта се оживи. ЦДНВ засили натиска си. Но поради лошо отправени удари, погрешната и неподвижна игра на Панайотов, честите нарушения на Миланов, вследствие блъсканията му с ръка, попречиха да се увеличи резултатът. От друга страна подцепяването на противниците от отбраната на ЦДНВ (Манолов) и нераздирателството му с Гергенски доведе до, неочаквано изравнявапе. В 37. мин., след бързо нападение на Самсаров, Трендафилов през плонжа на неудачно излезлия Геренски и грешното блокиране на Манолов отправи леко топката във врататаз 1:1

През второто полувреме играта на Академик бе същата. Сега военните включиха в нападението Божков. Миланов се изтегля сполучливо до страничната линия. Получените топки той свободно обработва и отправя успоредно на вратата. Това създава паника в отбраната на Академик. Всеки момент се очаква промяна в резултата. Комбинациите следват една след друга. Ударите зачестяват, но срещат в повечето случаи телата или краката на студентите, или минават покрай и над вратата. Срещу всеки отправил се към вратата на Кюпев състезател на ЦДНВ се съсредоточаваха 2-3 от Академик. Два отлично отправени удари на Миланов и Колев срещнаха страничните греди на вратата и само ненавременното включване на другите нападатели даде възможност на Златев и Финков да изчистят.

Нападенията на Самсаров и Трендафилов, макар и редки, бяха по-устремпи и опасни. За това спомагаше и погрешната игра на крайната Отбрана на ЦДНВ (Цветков, Манолов, Енишейнов). които, застанали в една лиция, даваха възможност на Самсаров сам с бърза маневра да преодолява едногроеменно и тримата.

За тактиката на двата отбора може да се каже следното: Академик, изпълнявайки задачата на треньора си (Каменски), още в началото прибегна към плътен бетон. Този маниер на игра, прилаган досега само от ДНВ (Пд) бе отречен като погрешен, позволяващ спечелване на някоя точка, или минимално поражецие, обаче без отборът който го прилага, да покаже и се стреми към творчество в играта. ЦДНВ не постигна победа, поради погрешното включване на полузащитниците, особено през второто полувреме, като активни нападатели. Вместо да разтегли играта към страничните линии, така както направи Миланов във втората част на играта, отборът я сби в наказател ното поле на Академик. Явно бе, че състезателите и техническото ръководство не бяха извлекли поуки от характерния със същата игра мач Динамо-ДНВ.

Съдията Златарев, въпреки че беше улеснен от коректната игра на двата отбора, даде незадоволително ръководство. Придвижванията му бяха бавни, а отсъжланията в много случаи не навременни и погрешни.

източник вестник „Народен спорт“