На 10 минути само по един удар в целта...

„Спартак“ пакетира плътно защитата си, запуши всички проходи към вратата с голям брой играчи и с дълги подавания в дълбочина разчиташе на контраатаки на своите бързи предни нападатели. В 6 мин. това за малко не донесе успех, но Йорданов пожертвователно спаси удари на Митков и Конов. И задълго армейците бяха неутрализирани. Те включиха в действие дългобойната си артилерия, но Иванов отби опасния далечен удар на Станков. Малко след това – и удар с глава на Якимов. Ала в 36 мин. активният Станков изписа триъгълна комбинация с Якимов и изскочи сам пред целта – 1:0. Все пак спартаковци продължаваха да се защитават организирано и трябваше да изминат още толкова минути, докато резултатът нарасне на 2:0. Това настъпи след мълниеносно включване на защитника Василев и точен удар на Цанев, който вече бе раздвижил армейското нападение. Цанев още веднъж си създаде чиста позиция за стрелба, но би в страничния стълб. Спартаковци вече бяха преломени. Колев спринтира по лявото крило и центрира на Якимов, който мигновено насочи топката в мрежата – 3:0. Вместо коментар, да дадем думата на статистиката: удари във вратата – ЦСКА „Ч. знаме“ 6 (три от тях са головете). „Спартак“ – 3 (само през първото полувреме). Слабо, нали?...

Д. Попдимитров

Предоставил В. Янкулов

ЦСКА Ч.ЗНАМЕ И СПАРТАК (Сф) В ЕДИН МАЧ

така, както ги видя змс Г. Пачеджиев

Мудност, известен страх, несигурност – това бе характерно за двата отбора в началните минути. Спартаковци бяха помислили предимно за стабилизирането на защитата, като в нейните редове участвуваха и нападателите с малки изключения. Митков бе оставен на предна позиция за бърз пробив. На другите нападатели, най-вече на Тодоров, се разчиташе за рейдове в дълбочина и за създаване на изгодни положения за партньорите. И още в 6 мин. тази постройка, която целеше контраатаки, едва не отпразнува своя успех. За Митков бе създадена добра възможност да реализира, но армейският вратар Йорданов майсторски спаси. ЦСКА Ч. знаме установи териториално надмощие, но без резултат. Атаките му се изграждаха бавно, в широчина, с къси подавания. Това облекчаваше защитните линии на противника бързо да се организират. Едва в 36 мин. Станков след бързо разиграване на топката с Якимов внезапно изникна пред Иванов и 1:0... След почивката армейците предпочетаха да приемат борбата в собствената половина. Намерението им беше да извлекат своя противник по-напред, да разредят отбраната му и да контраатакуват. Но в действителност всичко пак протичаше в бавно темпо. Оживление се получи чак след влизането на Цанев, когато се направиха частични опити за по-бърза и целенасочена игра. При едно спускане на защитника Василев, Цанев отбеляза втория гол. А третият бе дело на Якимов в съавторство с Колев, който ловко навлезе в тила на спартаковската отбрана и подаде пред вратата. Спартак опита пробиви отдясно, където Тодоров надиграваше Маринчев, но в последната фаза допускаше грешки, суетеше се или подаваше неточно, без ориентировка за разположението на своите партньори. При некачествена игра ЦСКА Ч. знаме постигна изразителна победа – 3:0.

На бледия фон, в който неприятните тонове се засилваха и от елементите на мързел, победителите в много малък процент демонстрираха някои особености на съвременния футбол – подаването в триъгълник, в коридор, фланговите атаки, включването на защитник, нахлуването в дълбочина... А всъщност именно при такива проявления се постигнаха и трите красиви гола. Ето какви са нашите данни от някои наблюдения върху играта на ЦСКА Ч. знаме. През първото полувреме бяха организирани 5 флангови атаки, от които само една завърши с удар във вратата. Отправени бяха общо 3 удара, от които един улучи целта. През втората част атаките по фланга нараснаха на 9 и се отправиха 3 удара, от които 2 разтърсиха мрежата, а един – дирека. Двойното подаване бе приложено 4 пъти, от които бе инкасиран един гол.

Това показва, че елементите, за които споменахме, са били в твърде ограничен брой. Не всичко в армейския отбор е в ред. В отбраната се получаваха пукнатини и само благодарение на вратаря Йорданов победата остана „чиста“. Имаше и случаи на несъгласуваност, макар че Гаганелов правеше големи усилия да поддържа порядъка (сблъскаха се с Пенев). Маринчев често бе преодоляван от Тодоров, а и много топки отбиваше безразборно. Василев прояви усет за пласиране и разумно включване напред. В средната линия Станков демонстрира качества на типичен атакуващ полузащитник. Той правеше успешни опити за активна игра в голям район, за далечна стрелба. П. Димитров беше далеч от своите възможности, още веднъж потвърди, че не е постоянен. Романов се стремеше да организира, но прекалено задържаше топката, излишно се отплескваше в солови акции, не беше ударен играч. Този път Якимов беше по-пасивен, но доказа, че има добър усет за комбинации с едно докосване, за пас в коридор, за внезапен рейд в дълбочина. Пешев не бе продуктивен, неговите подавания бяха отправяни на крак или връщаха партньорите му назад, не се съобразяваше с опразнените полета. Колев – дисциплиниран и рязък – разтегляше ширината на фронта и се стараеше да пласира удобни топки на партньорите си. Общ недостатък за нападението бе, че когато един играч имаше топката, останалите му колеги го наблюдаваха безучастно, не мърдаха от местата си. Това още повече изпъкна, когато влезе Цанев, който се оказа много подвижен. Той вкара прекрасен гол след отсеченото му подаване на Василев. Но ударът му в дирека (от удобна позиция) не може да се оправдае с нищо.

Очевидно играчите на ЦСКА Ч. знаме още не са разбрали значението на свободното тичане и на заемането на съответните пространства, от където биха подпомогнали своите партньори. Колективната мисъл не е на голяма висота. Оттук – и играта без топка.

Спартак бе решил да се осланя преди всичко на защитата. У този отбор личи, че се мисли по-малко за нападението. Затова у него преминаването в защита става по-гладко и умело, отколкото прехода в нападение. Съвсем не е достатъчно да се разчита само на контраатаките чрез Митков и Тодоров. Лявата страна в лицето на Милушев, а по-късно на Урумов, се губеше. Нещо повече. При удачни пробиви на Тодоров, последвани от прехвърляне наляво, в тази част на терена нямаше никой. Отбраната се мъчеше да действува в сгъстен строй. Обаче да градиш играта си само върху плещите на защитата, не значи, че си осигурил успеха. Няколко изненадващи хода на противника я поставиха в безизходно положение. У Спартак липсваше и солидната връзка между задните и предните редици. Топката прекомерно се задържаше, повечето от състезателите се придвижваха анемично и монотонно. Жалко е, че нападателната линия леко предоставя топката на противника и по такъв начин цялата тежест пада изключително върху отбраната. На този отбор е нужен играч, който да води успешно борбата за висока топка, да бъде добър с глава. Необходимо е да се помисли за много по-хомогенно и ефикасно нападение. В три мача активът е само 1 гол...

Предоставил В. Янкулов