ЗА КУПАТА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ

НА ФИНАЛА: ЦСКА „Ч. ЗНАМЕ“ – „ЛЕВСКИ“

С вчерашната равна среща ЦСКА „Ч. знаме“ – „Локомотив“ (Сф) и с победата на „Левски“ над „Берое“ в Ст. Загора станаха известни финалистите за почетния трофей. Това са ЦСКА „Ч. знаме“ и „Левски“. Сега на 8 септември, те за трети път ще застанат един срещу друг в борба за купата (да си припомним техните героични двубои през 1949 и 1950 година).

Досега „Левски“ е участвувал в 8 финала за купата и е бил 7 пъти неин носител. От своя страна ЦСКА „Ч. знаме“ е бил 6 пъти на финала и 4 пъти е носител на трофея.

До крайната борба тази година достигнаха два от нашите най-силни отбора, два достойни един за друг противника, способни да поднесат един вълнуващ завършек на големия турнир.

А знае се вече и друго. Независимо от изхода на финала футболистите на ЦСКА „Ч. знаме“ ще представят нашата страна в европейския турнир на носителите на купите, като в първия си мач ще срещнат отбора на „Лимерик“ (Ейре).

ЦСКА ЗАПАЗИ ПРЕИМУЩЕСТВОТО

Авансът от един гол определи и тактиката на армейците. Те започнаха играта с масирана защита. Дори един агресивен в други случаи Пенев сега не напускаше своето поле и тогава, когато 5-6 състезатели в червено трябваше да бдят само над Котков и Василев. Ала това съвсем не означава, че армейците се бяха отказали да атакуват вратата на Деянов. Напротив, осъществяваха контраатаката, създадоха и не по-малко опасности от тези на своя противник. Особено в крайната фаза на мача, когато вече явно пролича по-добрата им кондиция. Изобщо и във втората среща ЦСКА „Ч. знаме“ стоеше по-добре на терена и не остави у никого съмнение, че заслужено достигна до финала.

Мнозинството от локомотивците хвърлиха много енергия за постигане на обрат. Но това се оказа недостатъчно. Нито веднъж „черно-белите“ не успяха да придобият числен превес при своя атака. Нито веднъж на зорко пазения Котков не се удаде да изпита силата на своя ляв крак. Не бе осъществен и нито един бръз пробив – нито по фланговете, нито с пас в коридор. Как тогава можеше да бъде заличен голът на армейците? Тук не може да се хвърли упрек към Дебърски, който с упорито постоянство избягваше двубоите с Василев, като правило играеше на втора позиция (и то често в центъра на терена) и нито веднъж не потърси удобна позиция за осъществяване на бързия пробив.

И така – 0:0. Това беше достатъчно за армейците.

Сп. Тодоров

Предоставил В. Янкулов