СЕГА ИЗИСКВАНИЯТА СА ПО-ВИСОКИ

XX юбилеен финал за Купата на Съветската армия

АРМЕЙСКИТЕ ФУТБОЛИСТИ СПЕЧЕЛИХА ЦЕННИЯ ТРОФЕЙ

ЦСКА „Ч. ЗНАМЕ“ – „ЛЕВСКИ“ 3:2 (2:0)

ЦСКА „Ч. ЗНАМЕ“ ДОСТИГНА НАЙ-ВИСОКОТО СТЪПАЛО

„Нека кристалът на тази купа ви напомня за чистотата и благородството, а металът – за твърдостта и неразривността на нашата дружба“.

Тези думи произнесе водачът на съветската младежка делегация в оня паметен ден на 1945 година, когато връчи скъп дар на българските физкултурници и спортисти – Купата на Съветската армия. И ето – вече двадесет години спортната борба за този ценен трофей извежда на стадионите и игрищата хиляди отбори и над 100,000 футболисти. Големият успех на турнира за Купата на Съветската армия трябва да се търси не само в неговото спортно съдържание, а и в смисъла и идеята, залегнала в него. А това е вечната и нерушимата, изпълнена с жизнени сокове братска българо-съветска дружба. И колко хубаво е, че се установи практика заключителния акорд на тази голяма спортна проява да прозвучава в деветосептемврийските дни, когато славим великото дело на Съветската армия-освободителка и когато настроението на всички е празнично, бодро, жизнерадостно.

... 8 септември 1965 година. Стадион „Славия“. 30 000 зрители. Румънският съдия Ритер извежда двата достойни един за друг противника – единадесеторките на ЦСКА „Ч. знаме“ и „Левски“.

Динамичен старт! Липсва дори обичайното за случая начално разузнаване. Не са изминали и две минути, когато Аспарухов получава удобна топка, стреля остро в ъгъла на вратата и Йорданов с плонж отбива в корнер. А в четвъртата минута вече на таблото се появява голов резултат – 1:0 за ЦСКА „Ч. знаме“. Това става така: Каменов преодолява по фланга Стоянов, центрира, топката преминава през краката на Вуцов и покрай излезлия малко напред Михайлов, и притеклият се Никодимов я праща в мрежата.

Ала началните фойерверки бързо изгасват. Настъпват минути на неточности и от двете страни. Все пак проличава маниерът на игра у двата отбора. ЦСКА „Ч. знаме“ е по-бойкият и настъпателен отбор, използува крилата, търси и бързия пробив през центъра, създава опасности пред вратата на „сините“. Това не може да се каже за „Левски“, чиито състезатели не отправят до края на първото полувреме нито един удар във вратата на Йорданов. Аспарухов е с травма и е статичен, трудно подвижен. Чудно защо треньорът Витлачил го е изкарал на терена да се измъчва? Особено като се има предвид, че само след три дена „Левски“ ще трябва да отстоява престижа страната в отговорна среща от европейския турнир на шампионите!... Освен това Аспарухов е зорко пазен от дуета Пенев – Гаганелов, а и няма с кого да комбинира, тъй като партньорите му отляво и отдясно са слабо активни и не могат да привлекат огъня на противниковата защита и върху себе си.

В 34 минута Цанев излъгва последователно няколко състезатели (Стоянов, Манолов, Вуцов), накрая и вратаря Михайлов и бележи ефектен гол – 2:0 за ЦСКА „Ч. знаме“. След минута „сините“ остават с 10 души на терена (Николов е отстранен за груба проява спрямо Маринчев) и мачът вече изглежда решен...

Но какви неочаквани положения по-нататък! Цели 20 минути и от второто полувреме са на армейците, но в този момент те сякаш решават, че победата им е абсолютна сигурна. Отпускат се, отдръпват се в своето поле и позволяват на противника да играе на тяхна територия, вместо да използуват психологически обстановката и да нанесат още по-съкрушителен удар.

И ето ти метаморфоза! В 20 минута Здравков прави пробив по фланга, стреля отблизо, топката се отбива от крака на Василев и влиза във вратата. Автогол – 2:1. Само 8 минути по-късно при двубой в наказателното поле на армейците между Костов и Василев, съдията вижда нарушение на последния и отсъжда дузпа. Соколов реализира – 2:2.

Ами сега? Да позволиш един отбор от десет души да ти изравни! Не беше ли това заслужено наказание за показаната в тази част на играта тактическа слабост от страна на армейците? И все пак те получават възнаграждение за страха, който берат след изравняването на резултата. Пет минути преди края Якимов се врязва остро в наказателното поле на „Левски“ и когато вече се готви да стреля, бива препънат. Дузпа! Ударът на Кирилов е точен – 3:2 за ЦСКА „Ч. знаме“!

Време да се направи нещо повече от страна на едните или другите, вече няма. В крайна сметка високия трофей получава по-добрият отбор на терена – този на армейците. Да им е честито! И нека им пожелаем да ни представят достойно в европейския турнир на носителите на купите!

Сп. Тодоров

Предоставил В. Янкулов

Видео