ВНУШИТЕЛНА МАНИФЕСТАЦИЯ

Оптимистични нотки

3:1 Победа и възвърнато самочувствие

Шампионът ЦСКА „Ч. знаме“ победи вицешампиона „Левски“ с 3:1. Това е една победа, която не се материализира само от цената на две спечелени точки, а има и своята висока морална стойност за излизане на армейските футболисти от шоковото състояние след неудачния старт в новия шампионат и възвръщане на тяхното самочувствие.

Да, трябва да се съгласим, че се забелязва видимо подобрение в играта на шампиона. Защитата – този път еластична, бързо подвижна. В средната линия – един неукротим в своята енергия Станков, добре подпомаган от крайно трудолюбивите Атанасов и Никодимов. Напред „старите вълци“ Якимов и Колев – опитни, технични и винаги способни на добри дела. И още Зафиров – момъкът, на когото винаги му се играе и би играл с плам и жар и 150 минути, ако толкова трае един мач. Много движение без топка, търсене на максимална бързина в пробивите, която да обърква противниковата защита – това са останалите подправки, които гарнираха богатата трапеза на армейците в съботния им мач. И победата им дойде заслужено, закономерно. Остава само да затвърдят доброто впечатление, което оставиха и в следващите си прояви, за да се види, че играта им срещу „Левски“ не е била само плод на моментно настроение и на тонизиращи стимули за добро представяне в дългогодишното и благородно спортно съперничевство между двата отбора, и симптом на възвръщаща се добра спортна форма. Защото, макар и категорични победители, могат да се отправят критични бележки и към тяхната игра. Победата не бива да се идеализира толкова много и да главозамайва, защото тя дойде срещу един слаб в момента отбор, макар че той носеше името „Левски“. На армейските футболисти предстоят тежки и отговорни битки за купата на Европа и цялата наша спортна общественост ще очаква от тях много повече, отколкото са давали до сега другите наши представители в този авторитетен турнир.

„Сините“ в моментния си състав и в моментната си спортна форма, не можех да направят нищо повече от това, да се защищават що годе достойно през първото полувреме, докато имаха още сили, и ... след това да рухнат. Те бяха много по-бавни и тромави от армейците и това се видя като на длан в случаите, когато бяха изконсумирани трите гола: защитниците в синьо трико не бяха в състояние да спрат устремните набези на Якимов и Пенев. Тук пролича и недостатъчната им в познаването на играта. Как иначе да си обясним неумението да прилагат на практика такова елементарно тактическо правило като диагоналното подсигуряване на надиграния съиграч! Ако го бяха прилагали, нямаше да паднат поне два от трите гола в тяхната врата. И друго. С такова безплодно нападение „сините“ предварително се бяха обрекли за „курбан“. Не може да се разчита напред само на един Спасов – тежък и тромав, пък на всичкото отгоре и (нека му го кажем направо в очите) ... мързелив. Голям футбол не се прави с такива играчи. Но само Спасов да беше!... Ами какво да кажем за останалите? Изобщо много, много трябва да поработят „сините“ за подобряване на своята спортна форма и на първо място за придобиване на бързина и издражливост, а и за по-добро тактическо виждане на играта. И може би ще бъде полезно да се гласува доверие на някои по-млади, но поне по-работоспособни и енергични състезатели, които да поопърлят крилцата си на голямата арена, та когато се завърнат в строя опитните бойци Аспарухов, Соколов, пък и Веселинов, да бъдат готови да „прилепнат“ към тях.

И двата отбора заслужават поздравления за общо взето коректната, спортсменска игра. Дял за това има и доброто ръководство на К. Динов.

Сп. Тодоров

Предоставил В. Янкулов

ДВУБОЯТ ЦСКА „ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ“ – „ЛЕВСКИ“

ТРЕНЬОРЪТ КОМЕНТИРА

Обективността налага да признаем, че мачът на тия стари съперници в събота бе под средното ниво и общо взето не задоволи и в качествено, и в спортно-техническо отношение. Армейците бяха безспорно по-добрият отбор и доминираха над своя немощен съперник по всички показатели. Те излязоха на терена с едно силно оръжие – добра физическа подготовка, която им позволи да поддържат добрия тонус и да не изпускат инициативата до края на състезанието в едно прогресиращо темпо. Но тази издръжливост не бе използувана целенасочено, защото стилът на игра бе в контраст с нея и се явяваше спирачка за нейното най-рационално използуване. Липсваше поврътливост и гъвкавост, бързината на отделните играчи не бе използувана с оглед увличане на противника в широки игрови площи и оттам мигновенно да се овладяват открилите се коридори – било с бърз пас или дрибъл.

Техническото майсторство бе изявено в добра светлина, но и то не бе използувано както трябва, защото много рано затъна в тресавището на уморителното задържане на топката и безцелното лъжене на малка площ. Отделният играч търсеше лична изява и пренебрегваше по най-фрапиращ начин колективната игра. Извънредно „дейни“ в това отношение бяха Якимов и Станков. Головият резултат 3:1 не е плод на колективната игра, а преди всичко на грубите грешки в отбраната на „Левски“.

Тактически ЦСКА „Червено знаме“ бе разрешил правилно задачата и възприетата схема на игра даваше възможност за оформянето на конструктор (Никодимов), на ударни флангове с изходна позиция от централната линия и бързи набези в дълбочина (Колев, Зафиров). Създаваше възможност и за атакуване от по-задна линия (Станков, Маринчев, Пенев). Схемата на игра даде възможност на армейците да доминират, но резултат през първото полувреме не се получи главно поради неспазване на тактическата дисциплина от някои състезатели (Якимов, Станков, Василев, Атанасов). Замисълът в крайна сметка доведе до победа, но трябва да се отбележи, че тя дойде в резултат на индивидуалното творчество на отделни играчи. Що се отнася до морално-волевата подготовка, отборът на ЦСКА „Ч. знаме“ бе подчертано на много по-високо ниво. Това личеше особено при борбата за първа топка и в агрисивността на първа линия.

Съвкупността от показаното от страна на отбора на армейците може да се изрази така: добра физическа, технико-тактическа и морално-волева подготовка, което доведе и до победата. Но ние не можем да бъдем доволни от това, което видяхме на терена, защото успехът си е успех – той бе изкован срещу противник, с който от години те водят борба за престиж. Но играта не вдъхва надежди за по-нататъшно процъфтяване. С нея нашият шампион не ще отиде твърде далеч в предстоящите му тежки битки и на международната арена и в това отношение се налагат профилактични мерки.

Докато в армейския лагер игровите въпроси, съобразно обстановката, бяха правилно решени, в лагера на победените те стояха открити до края на състезанието и доведоха логично до загубата. Още в първите ходове „Левски“ подсказа, че не търси победата или ако я търси, то разчита за това на случайността. Отборът бе избрал погрешна схема на игра с преобладаващ защитен вариант. Липсваше творчество, всичко ставаше бавно, тромаво, епизодично. Технически „сините“ бяха на много ниско стъпало, особено по отношение на средните и дълги пасове с висока траектория, което винаги се правеше погрешно.

След лошо избраната тактика допълнение за неудачата бе и слабата неефикасна физическа подготовка, особено що се отнася до скоростната издръжливост, бързината и подвижното пласиране на играча с топка и без топка. Считам, че в учебно-тренировъчния процес на „сините“ има някаква нередност, за да се стигне до такова трагично физическо отпадане.

Необходимо е да се отбележи и това, че играчите на „Левски“ не се подчиняваха на тактическата дисциплина и всеки правеше това, което му хрумнеше. Здравков сипеше топки с висока траектория пред вратата на Филипов, същото правеха и Личев, и Иванов. Николов не си пазеше зоната и безцеремонно я освобождаваше. Абаджиев, изтеглен в задна позиция, играеше перифирийно и предоставяше централната зона на Никодимов. Особено не полезни изяви имаше Костов при умишлините самофалове и биенето на ъгловите удари. Той търсеше разрешение за себе си и пренебрегваше колектива, желаеше да направи технически гол. Изтегляше се доста назад и не се включваше в предна позиция без топка, а чакаше тя да му дойде на крак и тогава да тръгне в атака без да използува свободните пред него площи. Да не говорим пък за Спасов, който изобщо не пожела да „включи“ в игра и стоя най-безотговорно на терена. Играчите на „Левски“ явно погазиха принципа на диагоналния запас и плътното покриване и оттам им дойде победата.

Играта, която показа „Левски“ бе лишена от най-елементарните изисквания за качеството на състезанията в групата на майсторите и „сините“ в това отношение трябва да си направят изводи.

Ив. РАДОЕВ заслужил треньор

Предоставил В. Янкулов