Не можеше да се намери по-подходящ ден за 40-ия финал за купата на Съватската армия от Деня на победата, в който чествувахме 40-годишнината от разгрома на хитлерофашизма и японския милитаризъм. Те са връстници в летоброенето и това идва да подскаже с какви дълбоки традиции е този футболен турнир в нашата спортна действителност, който вече десетилетия символизира неразривната, братска българо-съветска дружба. В него ежегодно участвуват десетки и десетки хиляди футболисти от големия град до малкото селище, състезанията се следят с голям интерес, турнирът се радва на изключителна популярност. Наред със своята спортно-техническа стойност той е особено съдържателен и с голямата идея, вложена в него.

До 40-я финал достигнаха футболните единадесеторки на ЦСКА „Септ. знаме“ и „Черно море“. Армейските футболисти не бяха печелили скъпоценния трофей цели 11 години и нямаше съмнение, че сега ще вложат всичко в борбата, за да краси отново купата тяхната богата спортна витрина. А самия факт че черноморци достигнаха до финала за пръв път, вече беше голям успех за тях.

Малко преди мача заръмя дъжд. Но това беше благодатен майски дъждец, който често е очакван повече и от майското слънце. А най-малкото той можеше да уплаши и затрудни представителите на два военни отбора.

Стана интересен мач, макар че съотношението на силите явно беше неравностойно. Още от началото армейските футболисти се хвърлиха със спортна стръв в борбата, явно решили на всяка цена да спечелят убедително купата и да се застраховат от всякаква изненада. Тоталният им натиск се увенча рано с два гола на Танев и Славков. Черноморци се опитваха да контрират, но в този период единственото им реално голово положение беше в 30-ата минута когато Тинчев изби връхлитащата в опразнената врата топка. Разликата в класите бе очебийна.

Много активната и настойчива в атака игра на армейците продължи и след почивката. Отново видяхме техни ловки изпълнения, майсторски дрибъл, умело замислени и осъществени комбинации, множество удари към вратата, над нея или около нея. И още два гола на Ст. Младенов и отново на Славков, вкарани в продължение на само една минута. Дъждът се усили, мокрият терен понякога предлагаше коварни „примки“ на състезателите, но те бяха за технически по-слабо подготвените. А това бяха черноморци. Все пак те търсеха поне по-благоприятен резултат, поне почетен гол. Не го постигнаха.

ЦСКА „Септ. знаме“ е отново носител на купата на Съветската армия, за 11-ти път, като не остави в 40-я финал и капчица съмнение в своето пълно превъзходство. Голямо достойнство на мача бе неговият изключително коректен тон. Поведението на състезателите бе такова, че не се наложи дори „профилактично“ съдията Иван Йосифов да бръкне заплашително в своя джоб към картоните. Така и подобава на такъв финал!

...И ето го отново познатият ритуал, който ни е вълнувал винаги вече 40 години подред. Двата отбора са построени пред централната трибуна. Военният, военновъздушен и военноморски аташе при Посолството на СССР у нас генерал-майор Гиви Орджоникидзе връчи купата на капитана на ЦСКА „Септ. знаме“ Георги Димитров, който щастливо я издигна над главата си. Припламват светкавиците на фоторепортерите, за да запечатат този вълнуващ момент, зрителите аплодират. Следва почетната обиколка на победителите...

Наградени бяха и голмайсторите Славков(ЦСКА) и Сираков(ЛС) отбелязали по 5 гола в състезанията за КСА. Четиридесетият юбилеен турнир за купата на Съветската армия, за купата на братската дружба, завърши.

източник вестник „Народен спорт“

Галерия