От гледна точка на класата на отборите не беше трудно да се предположи на къде клонят везните в този полуфинален двубой от турнира за купата на Съветската армия. Но самият факт, че „Светкавица“ си проправи път до това високо стъпало в борбата за трофея, подсказваше и нещо друго, - че турнирната борба си има свои закони, че когато в един дуел се решава всичко се играе на принципа „Ва банк“ и не винаги по-силният печели. Завчера до изненада не се стигна и към класическия резултат 3:0 армейските футболисти можеха да прибавят още точни попадения. Но това съвсем не означава, че съперниците им бяха леко препятствие. Чест им прави, че през целия мач те играха открито, с мисъл за атака, често се озоваваха в подстъпите пред Досев и само припяността на нападателите ги лиши от възможността да постигнат гол (в 70-ата минута Филев пропусна и дузпа). Така зрителите станаха свидетели на много приятен и коректен мач, в който атаките и към двете врати бяха много чести. Безспорно по-зрелият и по-опитен отбор беше този на армейците, които умело използуваха всяка възможност за да поразят мишената зад Илиев (той отрази много опасни топки). Славков, Ст. Младенов и Войнов често обхождаха тила на съперника, в атаката участвуваха и други футболисти в червено. Така се стигна до този логичен резултат, който съвсем заслужено класира армейските футболисти за финала.

източник вестник „Народен спорт“

Сувенири