Тази седмица футболното оживление започна с една от възловите срещи в шампионата - двубоят ЦДНА - Ударник. Предвижданията за изхода на мача бяха най-различни. Те клоняха повече към победа на армейските футболисти. Случи се обаче обратното: двете цени точки спечели отбора на Ударник. Той победи заслужено с 1:0 (1:0).

Втората среща в тазгодишното първенство между ЦДНА и Ударник е твърде сходна с първото състезание от средата на април. И тогава както и сега резултатът бе минимален (1:0) - промени се само победителят. И тогава както и сега трудослужащите играха отбранително, а сътезателите на ЦДНА не съумяха да противодействуват успешно. Но ако в първата среща отбора на Ударник правилно бе критикуван за това, че се бе отказал от нападателните си акции в голяма част от мача, сега игровата обстановка наложи такова ориентиране. Към него Ударник не прибягна още със започването на. Обратно, двата отбора се насочиха към жива, подвижна, устремна игра. Всичко подсказваше, че това е един от най-напрегнатите мачове в първенството.  В 19 мин. обаче Ударник остана с осакатен състав; неговият създател Игнатов (7) бе остранен от игра за това, че систематически се е обаждал на съдията и си е позволил да го обиди Наложеното му наказание от съдията К. Динов, който прояви принципност и решителност, бе правилно. С непрестанно държание на състезателя (при това майстор на спорта) трябва обаче да се занимава и колективът му. Игнатов заслужава само порицание от своите съиграчи които бяха злепоставени и обществено, и в развоя на мача. Игнатов (и други състезатели, които постъпват като него), трябва да разбере, че отговорната задача на съдията не може да се спъва с такова хулиганско държане!

Останал с 10 състезатели отборът на Ударник почувства затрудненото положение, което го поставя неговият неразумен състезател. Прави чест на трудослужащите обаче, че не се поддадоха на паника. Обратно, десетте състезатели заиграха с още повече напрегнато внимание и бойкост и в 23-ата минута чрез отмерен удар на Гугалов (11) при разбъркване пред вратата на Найденов постигнаха хубав гол. Играта им се успокои. В оставащите 70 минути те превъзхождаха с разумни подавания, макар направиха това само в собствената си половина от терена. Чувствуваше се сигурност в проявите на Йосифов, Горанов, Петков, Патев, Атанасов. Те бяха улеснявани и от подпомагащите гидори пред вратата Стойчев, Нечев, та дори и Гугалов. Напред Ударник се задоволяваше да маневрира само чрез Ташков.

Отборът на ЦДНА имаше в по-голямата част от мача териториален превес. Не може да бъде чудно обаче, че това не даде никакъв резултат, защото притискането на противника бе преди всичко тактическа маневра на Ударник. Именно тук пролича неумението на един обигран отбор, какъвто е ЦДНА да разруши успешно сгъстената защита. Правилно бе, че Стоянов (6) опитваше далечна стрелба - това е именно един от начините да се противодействува на подсилената отбрана на противника. Съвършено погрешно бе обаче, че играта на ЦДНА без съсреоточена предимно в центъра. Защо бяха изоставили фланговите пробиви? Защо бе необходимо почти през цялото второ полувреме Миланов (7) почти да дублира Панайотов (9) в минираното поле пред вратата, а миналия надясно Димитров почти да не се използува?...

В развоя на този твърде показателен мач имаше, разбира се, редица положения, които можеха да променят резултата. При някои случаи те останаха неизползвани поради забравена или неточна стрелба, при други - поради успешната игра на вратарите Йосифов и Найденов. В самия край на срещата ЦДНА хвърли много усилия поне за изравняване, но без успех.

източник вестник „Народен спорт“