Никога един голям мач не е голям. Чудновата сентенция, нали? Но колко пъти тя е - била потвърждавана! Потвърдена бе и вчера на стадион „Васил Левски“. След дни на много разговори, прогнози, очаквания, опашки за билети - дойде и самият мач с опънатите нерви на играчите, които сковават, убиват хубавото в играта и оставят само борбата, стремежът някак да се надделее над противника...

„Левски“ взе една заслужена победа. Не само защото успя да отбележи тоя ценен гол в 64 минута, но защото влезе в игра явно с определени намерения, с поуките, които можеше да подскаже загубата на ЦДНА преди няколко дни. Твърдост, острота, постоянен натиск и движение, за да не се даде на противника да си отдъхне и когато владее топката, и когато не я владее - това можеше да се види от играчие на „Левски“ още от първите минути. Това разбиваше играта на ЦДНА и като основен мотив за цялата борба оставаше качетва, в които двата противника бяха или равностойни, или пък сочеха преимущество на „Левски“ (например издръжливостта, повратливостта...). При това, без да дава някакво особено голямо постижение, отборът на „Левски“ имаше играчи, които изпъкваха - бойкият, но прекалено твърд Георгиев, сигурният Апостолов, маневреният и опасен при всяко подхождане към противниковата врата Йорданов. От отбора на ЦДНА с тях можеше да се сравнява само Ковачев и донякъде Димитров, докато Ракаров, Манолов и Найденов бяха на средно добро ниво, като Абаджиев, Илиев, Василев, Филипов...

Трябва само да се съжалява, че в тая игра често не можеше да се намери границата между твърдостта и грубостта и на терена се видяха редица непристойни сцени, остри сблъсквания, които дадоха малки и по-големи контузии включително и тая на Миланов, който в 42 минута трябваше дя напусне играта.

ЦДНА бе заложил на своята постоянна карта, той не изненада с нещо ново противника. Той раз читаше да наложи както много пъти по-рано своя маниер. Но този път не успя, поне през по-голямата част от мача. Виновен за това бе „Левски“, но също така и самият отбор на ЦДНА, в който редица играчи не можаха да проявят своето умение. Най-решително бе може би това, че Панайотов се озова в необичайна за него обстановка, в тия остри схватки, в които се изискваше гъвкавина и бързина, а той бе бавен и тежък и лесно губеше топката. А знае се какво значи Панайотов за ЦДНА. По същите причини бледнееше и Божков. Успех имаха твърдите, борците - защитната тройка и особено Ковачев. През второто полувреме армейците успяха за по-продължителен период да наложат териториално надмощие и да опитат редица комбинации, които ги доближаваха често до вратата на Дервентски. Но ударите бяха малко и безопасни. Накрая, безсилни да постигнат. резултат, застрашени определено от загубата, играчите на ЦДНА засилиха натиска си, но с него засилиха и грубостите.

Единственият гол бе постигнат така: получил къс пас от Костов, Йорданов се вряза внезапно между Манолов и Ракаров, напредна вляво и близо до крайната линия центрира; пред вратата изскочи Илиев и с един от своите хубави леки вътрешни удари насочи топката в мрежата - 1:0 за „Левски“.

Обект на спорове след мача бе съдийството на Таков. В началото той се опита да респектира играчите като даваше резки сигнали и дори записа в своя бележник някои провинили се. Но скоро състезателите разбраха, че всичко това е „за форма“. А няколко негови присъждания на наказателни удари и отношения към грубости дадоха повод да се твърди, че Таков прояви страх да бъде докрай решителен срещу авторите на неспортсменски постъпки.

източник вестник „Народен спорт“

Галерия