Още първите минути показаха каква ще бъде картината на мача и... неговият край. Ботевци заиграха подчертано защитно. Напред бяха оставени да действуват само - Стойнов и Сотиров и за тях може да се кажат само хубави думи. Но какво можеха да сторят срешу стройно изградената и спокойна от брана на ЦДНА двама играчи, лишени изцяло от подкрепата на останалите? Самоотвержени, устремни и редки нападения и толкоз! А зад тях, пред собствената им врата, постоянно кипеше. ЦДНА бе окупирал целия терен и ограничи играта едва ли не само в наказателното поле на Ботев. Това улесняваше засилената защита на пловдивчани и пречеше на свободните и плодотворни действия на нападателите на ЦДНА. Минутите течеха една след друга, а с тях отминаваха и многобройните опасности, без да бъде реализирана нито една от тях. А имаше случаи, при които голове не бяха постигнати само по чудо. И без да се подценява ни най-малко великолепната игра на пловдивския вратар Найденов, главната заслуга за нулевия резултат бе на нападателите на ЦДНА, които не намираха най-доброто разрешение в създадените удобни моменти за гол.

Втората част на играта бе - характерна с повишеното темпо. То бе наложено от ЦДНА още в началото. Този път натискът бе много силен, непрекъснат и придружен с много стрелба. Отбраната на Ботев се защищаваше отчаяно, но вече недостатъчно точно. Настъпи 53-та минута. Ракаров изпълни тъй както само той може, един наказателен удар в близост до вратата. Топката срещна напречната греда и рекушира наляво. Тогава Панайотов я посрещна с глава и я изпрати между многото тела във вратата. След десетина минути дойде вторият гол. Цанев получи идеална възможност да стреля отблизо във вратата, но бе съборен. Отсъдената дузпа доведе резултата до 2:0 за ЦДНА. Противникът бе съвсем разколебан, но до края не можа да бъде разгромен.

източник вестник „Народен спорт“