И ето сега последният мач на първенството. На терена излизат отборите на ЦДНА и Ударник (София) - двата най-добри отбора в тазгодишното първенство. Мачовете между тях са били винаги напрегнати, оспорвани, динамични. Само преди помалко от месец армейците победиха коравия си противник във финалния мач за купата на братската дружба с 2:1. Днешният мач е без значение за крайното класиране, но това е мач на спортна чест и престиж и за двата отбора, които са с амбиция за добро представяне.

Съдията на терена Т. Славов дава началния сигнал и последната борба започва. Колко устрем, колко динамика още в първите минути! Топката се пренася бързо от врата на врата. Състезателите обаче са все още под знака на психическото напрежение и често подаванията са неточни (Миланов, Игнатов), а завършващите удари несполучливи (Стефанов). Така е обаче в първите 5-10 минути. След това състезателите се успокояват и в техните действия проличава повече сигурност.

Изминали са 11 минути. Резултатът бива открит твърде неочаквано. Стефанов владее топката пред наказателното поле и се готви да бие. Да, ето той протяга крака си към топката и Йосифов дори полита към десния ъгъл, за да парира удара. Но Стефанов е предвидлив. Той забавя за момент удара си и след това праща съвсем леко топката в обратния ъгъл, за кое то спомага и рикушета от крака на Горанов. Толкова бавно върви топката, че Йосифов дори има време да се обърне и да я види как влиза в мрежата - гол! ЦДНА води с 1:0. Състезателите на Ударник с упрек гледат към Йосифов, който в този мач на няколко пъти проявява несигурност. Те имат право да му се сърдят. На един национален вратар не е позволено да бъде изигран като начинаещ.

Въпреки и с гол в пасив, трудослужащите не се демобилизират. Те започват настойчиви атаки. Младият Гугалов, най-добрият нападател на Ударник в този мач, е бърз, съобразителен и създава много изгодни положения за гол. В 29-та мин той влиза в единоборство с Ракаров за една висока топка и успява да му я отнеме, като я препраща в центъра на наказателното поле. Тук Стефанов неуместно се опитва да я върне към Геренски, Божков се намесва също несполучливо, вратарят на армейците се опитва да избие, но топката в крайна сметка попада в Ахтимов. Той е на 2-3 метра от опразнената врата и бележи сигурно - 1:1. Това е закономерна последица и плод на усилията на Ударник в тази част на играта.

Напрегнатото състезание продължава все така динамично. Ташков бие и топката среща горната част на ръката на Манолов, който е в наказателно то поле. В случая съдията Т. Славов правилно не отсъжда 11-метров удар, тъй като в Манолов липсва умисъл. Съдията Т. Славов обаче само една минута след това допуска непростима грешка, като не отсъжда най-тежкото наказание, след като топката е спряна с ръка от защитник на ЦДНА в наказателното поле. Славов в този случай проявява страх и безпринципност. Той допуска не една и две такива грешки и в останалата част от играта (обратни присъждания, не отбелязване на явни нарушения, пасивност към подвикванията на състезателите). А това не можеше да не се отрази отрицателно върху състезателите и техните действия. Защо беше необходимо и в последния мач за първенство като печален завършек от поредица състезания, отново да бъдем свидетели на слабо съдийство?

През втората част от играта картината е коренно различна. Няма вече и следа от този борбен и сплотен отбор, какъвто се представи Ударник през първото полувреме. А след като младият полудащитник на ЦДНА Стоянов отбелязва в първите минути след почивката прекрасен гол със силен Ударник се разлага още повече. Защо отборът не отвърна на този втори гол с пълна мобилизация на силите както направи при първия гол? Явно е, че морално-волевата подготовка у състезателите се изчерпа, тя те е била достатъчна. За това безспорно повлия и слабото съдийство. Единствени от отбора продължават да се борят упорито сърцатият Велев и неуморимият Патев, как то и Гугалов и Атанасов. Ахтимов е сменен с Флоров, но и то ва не помага. Към края на полувремето Миланов бие във вратата. Йосифов изчаква топката, но предвидливият Янев се намесва изневиделица, променя нейната посока и тя спира в ъгъла. На Янев се пада честта да отбележи последния гол в първенството, 481-я пореден гол от 182 състезания. Мачът завършва с победа на ЦДНА - 3:1.

Двата отбора се строяват на терена. Началникът на отдел „Футбол“ при ВКФС Ангел Пандов поздравява отборите и обявява закриването на футболния сезон за 1954 год. Зрителите аплодират. Те приветствуват в лицето на състезателите на двата отбора всички футболисти в страната, които тази година направиха решителна крачка напред в издигане класата на българския футбол на по-високо ниво, в повишаване на спортното си майсторство. На отбора на ЦДНА (треньор заслужилият майстор на спорта Крум Милев) се връчва преходното знаме на Върховния комитет за физическа култура и спорт и преходна кристална купа. Аплодисменти възнаграждават най-добрия футболен отбор в страната за заслужения му успех. Майсторството на армейските футболисти през тази година се повиши чувствително, те излязоха с чест и от редица отговорни международни срещи. И сега многобройните поздравления, отправени към тях от десетките хиляди любители на футбола, са заслужена награда.

Капитаните па двата отбора, Стефан Божков - ЦДНА и Милчо Горанов - Ударник, се отправят към пилона. Под звуците на нациопалния химн съветското и българското знамена бавно се спускат надолу.

Футболният сезон е закрит!

източник вестник „Народен спорт“