5:1 „Спартак“ (Сф) в подем

Този двубой ще бъде крайъгълен камък за софийските спортисти и ще бележи един нов етап в тяхното развитие. След много силните впечатления, оставени преди седмица срещу „Левски“, те и в събота потвърдиха, че в тяхно лице расте нова сила в групата на майсторите. И никой не се съмнява, че е сложен край на оня несигурен и мъчителен период, когато спартаковци трепереха в опасната зона, че е поставено началото на един подем, който рано или късно ще бъде възнаграден с богати плодове.

ЦСКА „Ч. знаме“? В паметта ни са останали безизходните въртележки от първото полувреме, когато единственото острие на отбора – Якимов, своевременно беше притъпявано от спартаковската защита. След почивката в нападението се появи Каменов и противникът беше раздвоен, а армейските атаки се активизираха. Тогава и към бързия (но непълноценно използуван) Зафиров полетяха хубави топки в дълбочина. Един-два рейда на крилото внесоха голям смут в отбраната на „Спартак“, а при първия се стигна и до изравнителен автогол. После обаче настъпиха фаталните минути, в които армейските защитници пренебрегваха игровата дисциплина и направиха детински грешки (Ковачев, Гаганелов) или пък дадоха простор на нерви и на лошо възпитание (Ив. Василев, Пешев). И бяха наказани по най-тежкия начин – с голове!

„Спартак“ изтъкна силните си страни последователно. В първата част от мача се прояви защитата му. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че засега тя печели съревнованието в групата на майсторите. Начело с един авторитетен вратар и двама опитни централни защитници, тя така плътно и компактно реагираше срещу опитите на противника, че свеждаше всичките му надежди до нула. Средата на терена бе подсигурена с присъствието на Въжаров, който все повече се налага на вниманието като диспечер и стрелец. Но „Спартак“ отново разчиташе и на едно много маневрено и зорко нападение, характерно с агресивността и дръзновението на Митков, с подвижността на Цветков и Ранков. Припомнете си как непримиримо предните нападатели на „Спартак“ воюваха с армейските защитници да си възвърнат топката! Налучкан е правилният път, напипана е съвременна тенденция в развитието на играта. Тези усилия бяха възнаградени стократно.

Предоставил В. Янкулов

ЦСКА „Ч. ЗНАМЕ“ И ТРЕВОЖНОТО 1:5

ТРЕНЬОРЪТ КОМЕНТИРА

Един отбор, дал извънредно много за издигане авторитета на българския футбол в годините на народната власт, изглежда че живее със спомените за своето минало величие. Вече няколко години той лъкатуши в системата на „А“ РФГ, без да остави трайни следи в нея. Много пъти неговите ръководители и играчи са били критикувани за погрешния маниер и стил на игра (безрезултатно териториално надмощие, атаки през центъра, игра с къси подавания и т.н.). И ако в миналото той не помни такова поражение по резултат и игра, каквото му беше нанесено от „Спартак“ (Сф), то това се дължеше преди всичко на изключително силните единици в неговия състав и на слабата конкуренция от другите отбори.

Днес обаче обстановката е различна. Силите на много отбори са изравнени. Печелят онези, които подчиняват индивидуалното майсторство на своите играчи на победата. Играе се бързо, опростено, динамично, с много ентусиазъм и воля.

Устремил се към временния водач „Левски“ след два сравнително успешни мача с „Ботев“ (Вр) и „Дунав“ (Русе), ЦСКА „Ч. знаме“ се препъна от първите по-сериозни препятствия – „Славия“ и „Спартак“ (Сф). Ако срещу „Славия“ не се откроиха всичките му недостатъци, защото и там не всичко бе в ред, то срещу „Спартак“ (Сф), един вдъхновен отбор с умело съчетаване на опит и младост, недостатъците на ЦСКА „Ч. знаме“ в тактическо и техническо отношение изпъкнаха много силно.

Изглежда, предварителната постановка в тактическо отношение е била: върху сигурността на 4-3-3 да се търси разрешението на мача в полза на ЦСКА „Ч. знаме“ чрез действуващите на предна позиция Зафиров, Якимов и Колев, подпомагани от изненадващите включвания на Пенев, Пешев и Никодимов от дълбочина. Една такава постановка дава възможност за острота и изненада. Затова е необходимо обаче да има конктретни изпълнители, които да използуват различни средства. В изнасянето на топката мнозинството от играчите си служеха с водене и къси подавания, което не можеше да изненада или затрудни защитата на „Спартак“ (Сф). В потвърждение на горното можем да посочим, че от 295 подавания в процеса на атаката – 186 са били къси, което представлява 63%, 60 подавания са били на средно разстояние – 20% и 49 подавания са били на далечно разстояние – 17%. Ето кое определя физиономията на играта на ЦСКА „Ч. знаме“ – извънредно големият брой къси подавания. Това притъпява атаката, внася еднообразие и шаблон при нейното провеждане. Играчите като че ли искат да влязат с топката във вратата на противника...

Отказването от четвърти нападател напред за сметка на средата на терена говори преди всичко за известен страх пред противника. Тактическата схема не беше променена дори и след отбелязване на гола от Въжаров по средата на първото полувреме. Едва след почивката в лицето на Каменов се потърси вторият играч в зоната пред вратата на „Спартак“ (Сф). Започнаха устремни атаки, при една от които Якимов от средата на терена даде хубав пас в дълбочина към Зафиров, той поведе, центрира остро и устремилият се Гайдарски изпрати топката в собствената си врата. Последваха още няколко опасни атаки, една от които едва не завърши с гол. Колев преодоля Гайдарски и центрира. За топката скочиха няколко души, тя попадна у Зафиров, последният преодоля Миленков и подаде остро пред вратата, но Пешев я изпрати вън. Като че ли силите на ЦСКА „Ч. знаме“ свършиха до тук. От този момент те започнаха постепенно да отпадат, докато се дойде до 66 и 68 минута, в които „Спартак“ (Сф) осигури победата си.

В развитието на мача през първата половина на второто полувреме изпъкна едно много важно положение във футболната игра – психологическите моменти. В продължение на няколко минути бяха направени две груби грешки от защитници – Гайдарски отбеляза автогол, от пресечения пас на Ковачев „Спартак“ поведе с 2:1. Грешката на Гайдарски беше по-тежка. Той направо вкара топката в собствената си врата и изравни резултата, а грешката на Ковачев можеше да се поправи от Василев и Филипов. При това положение естествено е да настъпи затормозване и демобилизация в редиците на „Спартак“, защото резултатът се изравнява от техен играч в момент на подем у играчите на ЦСКА „Ч. знаме“. Затормозването и демобилизацията се получиха обаче в редовете на армейците, и до края на мача не беше проблем за нападателите на „Спартак“ да увеличат резултата. От това психологическо състояние може да се извлече един много сериозен извод за физическото и психическо състояние и възможности въобще за играчите от ЦСКА „Ч. знаме“. Известно е, че силнофизическият е силен и психически. Добрата физическа подготовка гарантира да се преодоляват колебанията в резултата без големи сътресения. Поражението на отбора на ЦСКА „Ч. знаме“ за кратко време говори преди всичко за липса на способност да се издържа голямо напрежение. Някои от играчите (Филипов, Ковачев, Гаганелов, Пенев, Зафиров, Якимов и др.) в последните 20 минути на мача направо се предадоха. Активната им намеса в играта беше сведена само до неколкократното отиграване на топката, при което в повечето случаи тя попадаше у играчите на „Спартак“. Докато малодушието на Филипов и Зафиров може да се обясни с младостта и неопитността им, за останалите изпитани бойци обяснението трябва да потърсим в обстоятелството, че това са играчи, които не са свикнали да губят. Но не винаги може да се побеждава! Победата зависи преди всичко от колективните усилия на всички. Ето един въпрос, по който в ЦСКА „Ч. знаме“ трябва да се помисли!

Кои са основните причини за голямата загуба на ЦСКА „Ч. знаме“?

На първо място – тактическата постановка в играта на ЦСКА „Ч. знаме“, изразена в отслабване на зоната пред собствената врата с изнасянето на Пенев в средата на терена и обезличеното нападение с изтеглянето на втория централен нападател. Това идва да покаже, че в ЦСКА „Ч. знаме“ не са имали реална представа за силата на „Спартак“, която е изразена преди всичко в зоните пред двете врати.

На второ място може да се изтъкнат грубите и фатални грешки на Филипов, Гаганелов, Василев при отбелязване на първия гол, на Ковачев и Василев при отбелязването на втория и на Гаганелов при третия гол.

На трето място – в изолацията на Зафиров и Колев при атаката на противниковата врата.

На четвърто място – в състезателния кадър, с който разполага ЦСКА „Ч. знаме“. Някои от играчите не отговарят на изискванията на съвременния футбол, а другите, които са доказали своите възможности, действуват нервно при затруднена обстановка.

На пето място може да се изтъкне сигурната игра на „Спартак“ и способността на играчите му да използуват грешките на противника и да организират неотразими контраатаки.

До края на първенството има още много мачове. Необходимо е тази загуба да бъде трезво оценена и да не се изпада в паника. В ЦСКА „Ч. знаме“ има сили да се излезе от създаденото положение. Необходимо е обаче играчите да разберат, че има много старомодно в тяхната игра, което не им позволява да бъдат в тон със съвременните тенденции във футбола.

Н. АЛАДЖОВ

ст. асистент във

ВИФ „Г. Димитров“

Предоставил В. Янкулов