Дата: | 21 декември 1960 г. 18:00 ч. – отложен от 13 ноември 1960 г. |
---|---|
Турнир: | „А“ републиканска футболна група 1960/61 (11-и кръг) |
Стадион: | Васил Левски, София |
Треньор на ЦСКА: | Крум Милев |
Съдия: | Йордан Таков |
-
1Вълков
-
2
-
4Милчо Горанов
-
5Димитър Ларгов
-
6Радев
-
7Михаил Мишев
-
8Дойчо Бачев
-
3Димитър Костов
-
9Добромир Ташков
-
10Петър Величков
-
11Георги Гугалов
-
1
-
2
-
345′
-
6
-
4
-
5
-
7
-
8
-
9
-
10
-
11
- 45′
-
27мин
Гол
9. Панайот Панайотов (ЦДНА)
-
40мин
Гол
9. Добромир Ташков (Славия)
Не, и този път Славия не можа да надиграе големия си съперник. Силите на белите не достигнаха за изпълнение на трудната задача и равният мач може да им бъде поне една утеха. Защото ЦДНА бе подобрият отбор и технически, и тактически, с по-правилно разпределение на силите, с по-сполучливо: използуване на маневрено-комбинативните си способности. Но и тук две съществени слабости преградиха пътя на армейските футболисти към победата - прекалената самоувереност на шампиона и досадният, закостенял недостатък на нападателите да търсят, гола по кривите пътеки на комбинативните действия. И така, ако за ЦДНА равният мач дойде в резултат на тия недъзи, за Славия той бе последствие от ниското- самочувствие на по-слабия отбор.
Въпреки това двубоят не протече вяло. Той бе едно мъжествено сблъскване на два противника, които се познават добре, но които не можаха да надмогнат собствените си слабости. И ако ЦДНА имаше превес във владеенето на топката и на противниковата територия през голямата част на първото полувреме, то Славия имаше преимущество в головите положения. Но колко пропуски! Мишев на два пъти не сподучи от непосредствена близост до вратата, Бачев и Величков също не съумяха да реализират съвсем изгодни положения. И само на Ташев се удаде да изравни и отново да спаси отбора си от загуба с майсторски внезапен удар след едно отлично подаване от Величков.
В тази нажежена атмосфера, криеща опасност и за експлозии, съдията Й. Таков се стараеше да респектара твърдите прояви. които за щастие не стигнаха до крайности. Но безупречен ли беше на терена съдията, чийто авторитет е познат не само у нас? За съжаление не можем да дадем положителен отговор на този въпрос. Съображения? Те са две.
В този мач Таков не бе образец на съдийска обективност. Дразнеше неговото подчертано покровителство над изтъкнатия играч Колев, зорко пазен от Панагонов и Костов. Наистина в тази блокада не липсваха и нарушения. Но Таков явно толерираше Колев. Нима с това той помага на този наш талантлив нападател, чийто недостатък е прекаленото вкопчване в противника? Къде е тук ролята на съдията-педагог, който трябва с поведението си да посочи на един голям играч един негов органически недостатък?
Второ съображение. В 85 мин. Якимов отправи силен удар към вратата на Славия. Вълков отби топката, тя се удари в напречната греда, тупна на земята и Вълков я овладя окончателно. Гол? Не, Таков на 30 метра от вратата даде знак да продължи играта. Известно е, че ъгълът на отражението на едно тяло е равен на ъгъла на удара на това тяло в дадена точка. Твърде е съмнително топката да се е ударила в гредата, изхвърлена перпеидикулярно от ръцете на Вълков. Вълков не може да бъде зад линията на вратата, в най-добрия случай той е бил на линията на вратата. Може да се възрази, че при даденото положение намазаната с фосфор топка е получила особено въртение и отбивайки се в гладката повърхност на гредата, е паднала пред линията на вратата. Възможно е. Но Таков нито се консултира със страничния си колега, нито предприе нещо, за да убеди и играчи, и публика в правилността на своето решение. Това е именно лошото в поведението на Таков в случая. Касае се за гол, и един международен съдия не бива да постъпва така
източник вестник „Народен спорт“