...Но вчера Славия и ЦДНА ободриха настроението. Наистина срещата не беше със заряда и динамиката на предишните им двубои, но имаше нещо, което допадаше на зрителя - взаимното уважение и стремежа да се борави преди всичко с оръжията на техниката. На този фон и малобройните напрегнати моменти пред двете врати бяха приети като подходяща илюстрация на приятелската атмосфера.

В първата минута армейското нападение организира опасна атака Колев получи хубав пас от Янев и незабавно центрира пред вратата на Иванов. Но от десет метра Кръстев не улучи очертанията ѝ. Постепенно славистите преодоляха натиска на ЦДНА и главно чрез лявото си крило предизвикаха няколко сериозни суматохи в армейската защита. Три минути след почивката Мишев се озова на изгодно положение пред найденов, но ударът му прати топката в страничния стълб. Иницианор на друг момент, който накара публиката да се развълнува, беше отново МИшев. След схватка с Алексиев, той се вмъкна в наказателното поле на ЦДНА и за малко не изсипа топката в мрежата. Найденов беше принуден да я отбие над напречната греда. Последният шанс за откриване на резултата дойде няколко минути преди края, когато непокритият Панайотов тръгна с топката срещу вратата на Слаия... но Иванов съобразително излезе напред и отби в ъглов удар. Така съотношението се запази - 0:0

И двата отбора играха с обновени състави. Млада кръв имаше в нападението на Славия, сериозни промени в редовете на ЦДНА. Особено успешна беше представянето на Мишев. Неговите атаки по крилото почти винаги се увенчаваха с успех. Усет прояви той и при избирането на позиция пред вратата. С енергичната и игра, с постоянното търсене на топката, той беше най-активният нападател на Славия

Този път в нападателната петорка на Славия отсъствуваше Тишков. Имаше моменти, когато величието на един стратег като него можеше да се окаже много полезно за отбора. За съжаление Бачев се отнесе апатично към играта и организаторската тежест в нападението на белите легна върху Гугалов. Наистина Евтимов се бори достойно, но той имаше срещу себе си сигурния Манолов. Така също оспорван двубой водиха Колев и Ларгов, в който ту единият, ту другият вземаше връх. Общо взето армейският отбор изпъкваше с по-разнообразната си и хомогенна игра, с лекото и бързо изнасяне на топката напред. Но пред наказателното поле на противника той срещаше корав и сигурен отпор. В действията на Славия също нямаше интересни ходове, но за остротата и резултатността на нападателите трябва още да се поработи.

източник вестник „Народен спорт“