Малцина предполагаха, че в полуфиналния мач за Кулата на братската дружба между отборите на Софийски гарнизон и Локомотив армейският отбор ще бъде eлиминиран. Това обаче се случи и то напълно заслужено. Локомотив спечели една ценна победа.

Играта и през двете полувремена не задоволи. В стремежа си към победа и двата отбора дадоха нервна и некачествена игра, изпъстрена с груби прояви, особено от страна на някои от армейците. Това не подхожда на една спортсменска борба за почетната купа, подарена в чест на Съветската армия! През цялото времетраене на мача отделни състезатели апострофираха футболния съдия, ритаха и се дърпаха един-други. Наблюдаваше се и хулиганско държане между отделни състезатели. Грубата игра даде своите отрицателни резултати: бяха контузени последователно Колев (ОСГ) и Благоев (Локомотив), които напуснаха терена. Съдията Тр. Христов прояви търпимост към тези неспортсменски прояви и се реши едва към края на мача да отстрани от игра само Манолов (ОСГ). Това той трябваше да направи много по-рано и с други състезатели, като Енишейнов, Колев, Благоев и др.

Грубата игра от друга страна стана причина армейският отбор да на пусне терена победен. Неговите състезатели се увлякоха по маниера на игра на противника си, който се свеждаше предимно до единоборство, вместо да разгърнат техническа игра и да я противопоставят на физическата игра на противника си. При това трябва да се подчертае, че армейските състезатели не.умееха да водят сполучливо и чисто единоборството (това правеха по-сполучливо локомотивци) и това пи доведе до грубости. Последите минимални победи на Софийски гарнизон и сегашната загуба се дължат и на погрешния начан на игра, който става вече система за този отбор: сбиване на играта в центъра или пред противниковото наказателно поле, безкочечни комбинации с къси подавания, прекалено обработване на топката, нейзползуване устрема на бързите си крила за разгъване на играта и малко и неточни удари във вратата. На състезателите липсва и достатъчно морално-волева подготовка и висок състезателен дух.

Локомотив излезе на терена с напълно мобилизирани сили и висок дух за победа. Състезателите се бориха сърцато и успешно за всяка първа топка, която в повечето случаи печелеха. Еластичната игра на полузащитниците и свръзките позволи на отбора да защитава вратата си със 7 души (сгъстена отбрана, която армейците не съумяха да преодолеят); и да нападат със 7 души. Аргиров (като център-нападател). умело оргацизираше атаките на отбора си. Той маневрираше на широк фронт и на моменти. издърпваше Манолов напред. Локомотивци играха тактически правилно: с дълги изненадващи подавания в дълбочина, с което опасно застрашаваха противниковата врата. Те в повечето случаи диктуваха играта на терена, като наложиха своя маниер на противника сн. Трябва обаче да се порицаят някои състезатели, като Благоев, Финков и др., които в стремежа си за победа си служеха с непозволени средства за игра.

Играта през първото полувреме се водеше предимно в центъра на терена, без опасно да се застрашават и двете врати. До 30-ата мин. състезателите и от двата отбора не отправиха нито един удар във вратите. След това Янев (ОСГ) и Богданов (Локомотив) последователно пропуснаха стопроцентови положения за реализиране на гол. В началото на второто полувреме Аргиров получи от Янков топка в коридор. Той се освободи умело с финтово движение от Божков и Енишейнов и отбеляза майсторски гол от движение. От този момент армейците започнаха да атакуват по-опасно, но срещнаха твърдата и сърцата защита на Локомотив, която не позволи изравняване на резултата.

Съдията Тр. Христов, в желанието си да допусне свободна игра, не реагира решително на грубите прояви още в зародиша им и с това стана косвен причечител на последвалата груба игра.

източник вестник „Народен спорт“