Футболисти и треньори през сезон 2018/19

Вратари:

Данте Стипица - Хърватинът избяга от предишния си отбор, защото беше със статут на резерва и искаше да намери повече поле за изява. Това се оказа мираж, след като изигра едва 4 мача, в които далеч не убеди, че може да бъде номер едно на армейската врата. Получи златен шанс от Любослав Пенев в шампионатния мач с Ботев Пловдив, но по никакъв начин не захапа шанса, въпреки че не може да бъде винен персонално за двата гола. Струва ни се, че много по-добре и за тим и за играч ще бъде една раздяла през лятото.

Витаутас Черниаускас - Лидер както по изиграни минути, така и по брой мачове, литовецът доказа, че в настоящия момент е без конкуренция за пост номер едно в отбора. Отлични спасявания и добър рефлекс са характеристиките, по които не отстъпва на нито един вратар в родната първа лига. Както и миналата година играта му с крака може да докара не един инфаркт в червените фенове, а и бяхме наказани поради този факт. Връх в тези му изяви бе подарената топка за гола от воле на Неделев в мача за купата с Ботев Пловдив, която може би ни лиши от трофея. Ако наистина има реални оферти за него не би трябвало да се колебаем.

Петър Петров - Младокът бе извикан на пожар в първия тим от наема си в Литекс, за да започне подготовката, след което пак бе върнат там, явно все още му е рано за първия тим. За разлика от другия Петров записа минути в един контролен мач и бе на пейката в три други мача.

Слави Петров - Рожбата на червената школа може да претендира за най-чакан дебют, след като в пети сезон тренира с първия състав и влиза в групата за някои мачове, но все още не е записал минути за тима в официален двубой. Странното е, че същата бе съдбата му и в контролните мачове на тима - три пейки и нито една изиграна минута.

Георги Китанов - Младият вратар на ЦСКА започна сезона в първия състав, но видимо загубил шансове да се пребори с Черниаускас и след идването на Стипица се оказа едва трети избор. Това му позволи да запише минути само в два контролни мача, въпреки че бе на пейката в цели пет от тях. Закономерно бе изпратен под наем в отбора, от който тръгна за големия футбол - Черно море Варна. Представянето му там е в графата "няма как да бъдем сигурни", след като влезе в люта борба за титулярното място с младия Иван Дюлгеров. Мислим, че една раздяла с него би била закономерна.

Защитници:

Стойчо Атанасов - Нов сезон, в който десния бек има периферна роля в тима на армейците. Факт е, че лекува контузия през този сезон, но припряните му действия и ненужната агресивност на моменти го правят рисков играч. В интерес на истината единствения му добър мач, заради който си струва може би да получи още един шанс, бе на непривичната му позиция на левия бек срещу Ботев Пловдив за първенството, в който игра добре, а и при малко повече шанс можеше да отбележи на два пъти.

Жеферсон Телес - Бразилецът, стигал до националния състав на родината си, е най-голямото разочарование в тима. Лекува няколко контузии, а през останалото време бе тромав, несъобразителен. През него най-често противниците ни стигаха до пробиви, а за сметка на това участието му във фаза атака, бе спорадично. Нямаме време за повече експерименти, време е да се опитаме да се освободим от заплатата му.

Божидар Чорбаджийски - Признаваме си, че това е играчът, за който пишем с най-смесени чувства. От една страна в 4-ти пореден сезон изиграва над 30 мача в първия тим и ако погледнем статистически има добър принос към игратата, но тогава се появяват онзи тип мачове, в които Чорбаджийски прегаря, греши във важни и наглед прости ситуации. Началото на сезона бе отлично, след като Нестор му взе капитанската лента, имено с цел да свали напрежението и успя, а грешките намаляха драстично. При Пенев загуби доверието на треньора и като че ли ако сезона бе завършил тогава, нямаше да има въпроси дали не е провален сезон. Контузията на Бодуров, смяната на Пенев, възвърнаха доверието в него, след като изигра отлични мачове и честно казано в двойка с Антов показа бъдещето на тима ни в центъра на отбраната.

Николай Бодуров - Капитанът на армейците, не само фактически, но и като устрем, увереност и желание за победа. С присъствието си вече изгражда спокойствие и стабилност в центъра на червения тим, а и на националния отбор. За пореден сезон е един от най-използваните футболисти на тима, и ако не беше контузията му в края на сезона можеше да натрупа още мачове и минути. Нямаме съмнения, че е най-добрия избор в сърцето на отбраната. Безспорният лидер на този отбор, впечатлява и с точните и премерени изказвания, които показват колко здраво на земята е стъпил.

Станислав Манолев - Едно от разочарованията на настоящия сезон, като причината за това изказване е не преминаването в основния противник на армейците, а по-скоро това, което показа в малкото мачове и още по-малкото минути изиграни за ЦСКА. С големия опит, който има, трябваше да бъде основен лидер заедно с Бодуров, но както на зеления терен, така явно и в съблекалнята, имайки предвид странното му остраняване от тима, не доказа, че може да бъде такъв.

Ангел Лясков - Младокът стартира повече от отлично при Нестор и мнозина виждаха в негово лице решението на проблемите ни в лявата част на защитата, още повече, че тези му игри доведоха до дебют в националния ни отбор. След това дойде грешката в мача с Левски София и това промени целия му сезон. Последваха няколко мача, в които се понрави с борбеност и добро включване в атака, където пък получи контузия в окото и това го извади от тима за известно време. Иска ни се да получи малко повече шанс в първия тим, имайки предвид колко по-добре се справи от Жеферсон например.

Иван Турицов - Откритието на сезона! Започна сезона под наем в Литекс и бе взет на пожар след напускането на Секулич и Манолев. Пасна като дялан камък и играе еднакво добре и в защита и нападение, като за крехките 19 години е с отлична настройка психически и играе достатъчно твърдо, без излишни грубости, адекватен и повратлив! Абсолютно закономерно бе повикан в разширената група на националния отбор, прекрасен пример за другите младоци, които играят в школата само контузията му не позволи това да се случи. Надяваме се някой трансфер на чужденец да не доведе до замразяването на пейката през следващия сезон, това момче трябва да е първи избор на позицията и съвсем скоро ще стане апетитна хапка за добрите отбори от стария континент.

Александър Дюлгеров - Не остави почти никакви впечатления през този сезон. На теория трябваше да се включи със своята универсалност и възможността да играе на всяка една позиция в ариергарда. В едва 4-те мача за първия състав не показа нищо и логично се стигна до раздяла с армейците.

Нуно Томаш - Португалецът бе взет под наем, за да запълни всички дупки в защитата на ЦСКА и се справи отлично. В началото бе използван главно отляво на защитата, където остави по-скоро позитивни впечатления с добро пласиране в защита. Това обаче не е и не може да бъде генерално решение, просто защото няма нужната скорост, за да защитава, а и да помага на лявото ни крило. Много по-стабилно играе в центъра на защитата, където умее да застава добре, да бие рано нападателите, към които е прикрепен, да изнася добре топката през центъра, но и тук големия му проблем е липсата на бързина, това се оказва така, особено когато играе заедно с Бодуров. Имайки предвид, че това е позицията, в която имаме най-много млади такива изпълнители - Антов, Чорбаджийски, Гълъбов, а и нашия капитан Бодуров, не вярвам да остане на Армията и след лятото.

Стивън Перейра - Холандецът с паспорт от Кабо Верде е типичен пример за чужденец със средна по-големина заплата и под средните възможности, който просто изяжда мястото на младо момче в състава. И тук не става въпрос само за безумния автогол, който реши мача с Левски, а по-скоро за цялостно сиво и незапомнящо се присъствие в малко над десет мача и нищо повече. Няма нужните качества да се наложи в първия тим, за какво ни е като резерва тогава, а и е мираж да продадем футболист като него някъде на запад. Абсолютно задължително е да си замине през лятото и дано да не идват подобни футболисти при нас.

Валентин Антов - Не крием, че това момче, извинете - млад мъж, има специално място в сърцата ни. Рожба на тима, най-младият играч на тима, най-младият капитан, са част от една раждаща се легенда пред очите ни. Хубавото е, че расте с часове, а и бе забелязан от европейските съгледвачи, без да губи желанието да се доказва и да върви напред. Започна сезона като дефанзивен халф при Ел Маестро и с прецизна и сигурна игра не подведе нито веднъж. При Любослав Пенев и при триумвиратът след него игра по-скоро като централен защитник и трябва да кажа, че сме изключително доволни от това как се справи, а и от взаимодействието му с Чорбаджийски в един мач като титуляри. Едва на 18 години показва зрялост и е сигурна инвестиция за добра игра и добре платен трансфер след това.

Борис Секулич - Сърбинът със словашки паспорт дойде на Армията със статут на капитан на предишния си отбор, на боец и на потенциална звезда. Стартира като титуляр в селкцията на Нестор и в началото ни се струваше, че не е на най-високо ниво, но може би в следващия мач ще избухне. Да, ама не! Не само, че не блестя изключително в нито един двубой в нападателен план, ами за сметка на това и в защита доста често бе разминаван по странен начин. Нищо чудно, че бързо се превърна в трън в очите на феновете и през зимната пауза напусна в посока Полша. Там казват избухнал, не знам за вас, но ние нямаме сантименти, че сме изпуснали нещо кой знае колко качествено.

Пламен Гълъбов - След два сезона, в които игра периферна роля в тима и бе пратен под наем в Етър, младокът започна сезона като резерва на Армията, записвайки 4 мача и 5 групи в контролните срещи и няколко пейки в началото на сезона, след което бе изпратен отново под наем в Етър. Там под ръководството на вече националния селекционер Балъков показа стабилна и постоянна форма и заслужава възможността да остане в ЦСКА през новия сезон. Повтаряме се, но при наличието на Бодуров, Антов, Чорбаджийски и Гълъбов, и при условие, че никой от тях не бъде продаден, сме напълно подсигурени и комплектовани за новия сезон и не би трябвало да се хвърляме в експерименти.

Никола Борисов - Още един младок, който вдъхва надежда в сърцето на защитата. Успя да запише минути в три контролни срещи и общо 5 мача в групата за контролните срещи, в които се представи прилично, след което бе изпратен да трупа игрови минути под наем в Литекс Ловеч. Чудесно дозиране на младока за добиване на увереност и игрова практика.

 

Полузащитници:                

Рубен Пинто - Още един сезон, в който Пинто бе основен играч на червените в средата на терена. Изигра над 40 мача и винаги се бореше на върха на възможностите, но те са това, което са. Не бихме могли да очакваме момент, в който португалецът да надскочи себе си и да е човекът, от който зависи решаването на мача. Не ни разбирайте погрешно - Пинто е със средни физически възможности, със средни технически възможности както в офанзивен, така и в дефанзивен план. Обича да бие отдалеч, когато му се отдаде възможност, но сякаш и това прави по-рядко отколкото трябва, а след това и головете от тези удари са някак по-рядко отколкото ни се иска. Безспорно е с правилния тип характер, скромен и всеотдаен, не случайно е втори капитан на отбора. Някак раздвоени се чувставаме с него в първия състав, от една страна ни се иска да се понадскочи малко, особено във важните мачове срещу преките съперници, а от друга страна сме наясно, че ако го изтървем, може пък и да съжаляваме за него в крайна сметка. Все пак за момента е титуляр с важна роля в очите ни.

Кристиян Малинов - Българският Гатузо! Непремирим боец, голямо сърце, малко по-голяма уста от колкото ни се иска, но барометър за играта на тима ни в този сезон. Навъртя 40 мача въпреки някои контузии, въпреки наказанията (това е полето, в което може да израсне много, въпреки че заради страстта, с която гори по време на мач, сме склонни да му простим) и съм сигурен, че няма футболист от родната А група, който да не би искал да играе до Малинов. При Ел Маестро играеше доста по-назад, за сметка на това при Пенев и при триумвирата след него имаше доста по-голяма свобода и поле за изява. Имайки предвид, че сме виждали и неговия силен и точен удар, би ни се искало да го виждаме да бие по-често, което би се отразило и на вариативността ни в атака. Движи се много и изключително правилно и не е случайно, че е твърдо в радара на националния отбор. Няма как да не е твърд титуляр с тази форма, до момента, в който дойде добър трансфер в чужбина.

Жаниу Бикел - Гвинеецът с португалски паспорт се оказа добър избор за запушване на всички дупки в халфовата линия, а когото бе необходимо и в лявата част на отбраната. Поливалентен състезател, който може да отнема топката, а и да създава числов превес, когато е необходимо. Не блести с фамозни отигравания, но е там, където трябва да бъде. Оставя впечатлението в нас, че може и да бъде още по-добър от това, което показва, но нямаме доказателство отвъд по едно-две добри отигравания на мач. Имайки предвид, че това беше първия му сезон при нас и може би е имал и процес на адаптация, сме склонни да мислим, че с играта си заслужи шанс за нов сезон.

Тиаго Родригеш - Португалецът е играчът, който може да решава мачове! След повече от добрия му първи сезон, имахме увереност, че през този ще бъде безспорно най-добрият играч в нашето първенство и донякъде това се случи, но само в една част от мачовете. Според нас всичко започна от безумната идея на Маестро, че той трябва да играе като крило, което се оказа не само лоша идея като резултати на отбора, но и заби Тиаго в психологически план. След като при Пенев и при триумвиратът след него получи обичайната свобода и позиция между халфовата и нападателната линии, играта му се завърна към обичайните стандарти и започна да показва лицето на лидер на този отбор. Още един важен фактор в играта му е това, че остана единственият ни играч, който може да изпълнява статични положения, нещо, в което имаме още много потенциал. Иска ни се да го видим малко по-постоянен и поемащ отговорност да решава мачовете и срещу преките конкуренти, дали чрез голове, дали чрез асистенции.

Андрей Йорданов - Една от големите надежди на школата на армейците направи дебют за любимия си отбор и записа 26 минути при победата над Септември София. Твърде малко, за да можем да имаме някакви наблюдения, но от това, което чуваме за младока съвсем скоро ще говорим за техничен и борбен млад състезател на червения отбор.

Йоан Бауренски - Младата надежда на полузащитната ни линия е едва на 17 години и вече изкара един полусезон тренировка с първия състав. Още в предсезонната подготовка бе използван в два мача и беше на пейката в пет от тях, като загатна, че има талант, който внимателно трябва да се развие. Сигурен съм, че само форматът на първенството ни, мачове само с първите пет най-добри отбора, не позволи на юношата да запише официален дебют, след като бе на пейката във впечатляващите десет мача от пролетния полусезон. Сигурни сме, че му предстои бляскаво развитие, ако остане здраво стъпил на земята и в зависимост от това как се развие трансферния ни прозорец, може и да бъде помислено за наем в Литекс по познатата схема, за да получи повече минути за игра.

Никола Колев - Халфът започна подготовката с първия състав и получи възможност за изява в пет предсезонни контроли, в които игра без да блести, но на прилично ниво. Не успя да убеди Ел Маестро, че трябва да остане в тима и бе даден под наем на Етър Велико Търново. Представянето му под наем мина под същия знаменател - на познатото средно ниво, отново без фоейерверки. Струва ни се, че през втория полусезон, с късата резервна скамейка и множеството наказания и контузии, щеше да помогне дали като резерва, дали като заместник на някой от титулярите. При все това не сме изцяло убедени, че ще продължи кариерата си на Армията и през новия сезон, въпреки някои добри мачове, които изигра с червената фланелка при Стамен Белчев, които още помним.

 

Нападатели:

Жоржиньо - Гвинеецът с португалски паспорт записа голям брой мачове и минути в хода на сезона и се нравеше със скорост и дрибъл, но като цяло капитализираше твърде малко от тези си добри качества. Какво имаме предвид - само пет гола, разбира се, че не е типичен нападател, а крило, но все пак твърде малко в съвременния футбол. И ако това е малко как ви звучат само три асистенции. Встрани от чистата статистика остава впечатлението, че се скри във всички важни мачове, в които взе участие. Според нас не е и не трябва да бъде закупуван на фона на явно твърде техничната му игра за българските стандарти, където се играе по-твърдо, особено срещу ЦСКА, понякога дори с цел контузия на ключов играч.

Едвин Джеси - Холандецът с ганайски корени бе един от футболистите, които всеки един от нас очакваше да надгради и да се превърне в един от ключовите ни играчи. Поради една или друга причина започна много добре и постепено затихна в хода на сезона. Факт е, че пресилено бе изгонен в мача с Левски, точно, когато правеше един от най-добрите си мачове. Факт е, че и той вкара едва пет гола, но за сметка на това записа осем асистенции, но повтаряме - очаквахме много повече - да решава мачове като Тиаго например. Играе като крило, но не е типичния флангови футболист с голяма линейна скорост, по-скоро има отлична техника и съумява да преодолява съперници един на един, което и правеше, но само в първия полусезон. Отново само тогава показа и добър усет за комбинативност, след това започна все по-често да опитва солови акции. Упорито през целия втори полусезон се говореше, че е искан от Англия и може би това разконцентрира играта му. В интерес на истината мислим, че и за двете страни би било по-добре, ако Джеси успее да премине в клуб от Англия. Другият вариант е просто да вдигне коефициента си на полезно действие и да играе константно и на високо ниво.

Мауридес - Бразилецът направи перфектния старт на сезона - имайки предвид, че започна да играе без дори да запише участие и в една контрола, стартира първите десет мача с осем гола! За сравнение за следващите седемнайсет мача добави още пет гола. Може би играе твърде еднотипно и защитниците бързо разгадаха силните и слабите му страни. Може би и всички останали футболисти в състава свалиха нивото и темпото на игра и това се отрази и на бразилеца, получавайки по-малко възможности за гол. Каквото и да кажем обаче, след този спад в играта му и добрата възможност за продажба след това закономерно се стигна до раздяла и смеем да твърдим, че евентуалното му оставане в тима нямаше да повлияе чак толкова на представянето ни, освен с факта, че щяхме да имаме още една опция в нападение. Доказателство за думите ни е факта, че в Китай отбеляза само един гол в седем мача.

Евандро - Бразилецът дойде с добра визитка и с различен профил на нападател от Мауридес и Али Соу. Бърз и повратлив, изключително техничен и с добра скорост на теория трябваше да реши задачата да пробие защитите на тези отбори, с които другите по-тежки нападатели не се справят. Само, че твърде многото чужденци извън Европейския съюз не му дадоха да се изяви в голям брой от мачовете, тъй като оставаше извън групата. На всичкото отгоре Ел Маестро предпочиташе игра с типичен нападател и това се оказа голям проблем за бразилеца. С идването на Пенев и по-скоростната му концепция за игра, както и решението да го използва като крило доведоха до много по-важната му роля в тима и се понрави с техника и желание за игра, непремиримост и борбеност. Това често водеше до откровено малтретиране от страна на противниковите защитници и пропусна една част от мачовете заради контузия. Все пак с пет гола и за жалост само две асистенции от почти двойно по-малко мачове от Джеси и Жоржиньо ни се струва, че заслужава един в сезон, в който има равни шансове да влиза в групите, имайки предвид разрешаването на ситуацията с чужденците. Би ни се искало да го видим зад централния ни нападател в мачове срещу по-затворен тип отбори.

Енрике Рафаел - В бразилеца има много футбол - бърза смяна на посоката на скорост, добро темпо с или без топка, старание да пресира защитниците на противниковия отбор, добро центриране, но показа, че има доста стъклена физика. Повтаряме се, но срещу ЦСКА е позволено да се играе, понякога дори брутално и това се отразява пагубно на играта на техничния бразилец. На фона на току що написаното чистата статистика на играча е плачевна - едва осемнадесет изиграни мача с един гол и две асистенции. Честно казано не сме сигурни дали заслужава да започне още един сезон с надеждата да повиши ефективността си при отсъствието на контузии.

Мартин Смоленски - Когато си едва на 16 години и запишеш дебют за първия отбор на един от грандовете на българския футбол няма нужда да се говори за наличието на много талант, това е ясно от само себе си, трябва да се говори за желание, страст, характер и упоритост. Надяваме се Мартин да има по много от всичко това, нашите очи са вече вперени в него и очакваме доста. Неслучайно младокът изигра две контроли преди началото на пролетния сезон и беше в групата на още два мача, но остави добри впечатления особено срещу Динамо Киев. По време на самия полусезон записа общо шест минути в два двубоя, твърде малко, за да видим каквото и да е, но затова пък бе в групата цели тринадесет пъти, може би форматът на първенството с мачове само с първите пет отбора не беше в негова полза. Иска ни се да го видим в игра по-често и според нас има всички предпоставки, за да се превърне в поредната голяма българска звезда, тръгнала от Армията.

Кирил Десподов - Футболистът на 2018 година за България беше голямата разлика за тима ни в първия полусезон. Десет гола и десет асистенции за двадесет и два мача с червената фланелка, заряд, експлозивност, заигравка с публиката, всичко това го превърна в звездата на тима ни. Закономерно дойде големия интерес от няколко места и разбира се добрия за родните стандарти трансфер в Каляри. Сигурни сме, че ако Десподов беше останал в тима щяхме да запишем много повече голове и победи и разбира се с по-атакуващия стил на играта ни по времето на Пенев и триумвирата след него, резултатите на Десподов щяха да бъдат още по-изразителни. Разбира се както повечето от родните футболисти, това на което треньорите в Италия ще наблегнат е физическа подготовка и може би и поради тази причина Десподов взе участие едва в четири мача за Каляри. Нямаме съмнение, че Десподов ще бъде за години новата голяма звезда на българския футбол и рано или късно ще чакаме завръщането му с любимата червена фланелка.

Тонислав Йорданов - Младокът започна сезона в първия състав, взе участие в шест контроли и наниза два гола, което му даде шанс да влезе в употреба и в първите мачове от евротурнирите, но след това Ел Маестро взе решение, че за него би било по-добре да играе под наем редовно в Литекс Ловеч. В тима на оранжевите изигра двайсет мача и отбеляза девет гола, струва ни се, че е време за това момче да стане част от първия ни състав за постоянно, както и да направи мечтания и за него и за нас скок в развитието си.

Али Соу - Гамбиецът е състезателят с най-много отбелязани гола за тима ни и това безспорно е атестат, който заслужава мястото му като титулярно име в нападението ни. Добри габарити, отлична, по "италиански", игра с гръб към вратата, добра комбинативност, отличен удар и добра динамика в движението в атака, както и участие в пресинга на защитниците на противника. Може би не дотам успешния сезон на крилата ни доведе до по-малка успеваемост на нападателя, защото се видя в мачовете, които изигра с Десподов, че може да бъде полезен както завършвайки пробиви по крилата, така и в увличането на централните защитници, оставяйки повече пространства за фланговите футболисти. Безспорно е отлично попадение и в следващия сезон след една солидна подготовка ще бъде още по-силен в нашето първенство, а сме сигурни и продаден добре след това.

Борислав Будинов - Младият нападател попадна на два пъти в групата за мачовете от първия полусезон, като дори направи официален дебют с тринадесет изиграни минути срещу Септември София, твърде малко, за да разберем какви са реалните му възможности в мъжкия футбол. Надяваме се да го видим отново в подготовката за новия сезон и в контролните срещи в предсезонната подготовка, в противен случай и наем в Литекс би бил добра възможност за обиграване.

Александър Георгиев - Още един футболист, който започна лятната подготовка в първия състав и бе използван в четири контроли с променлив успех, но с възможности да играе както като ляво крило, така и като ляв бек. Може би големите очаквания към Жеферсон в защита и големия брой крила принудиха треньорския екип да го изпрати под наем в Септември, където изигра девет мача. Завърна се през зимата и с оглед на разделите със Секулич и Манолев, може би трябваше да остане в първия ни тим, но отново бе изпратен под наем в Етър Велико Търново, където трябваше да трупа игрова практика, нещо, което на практика не се случи, защото игра само в четири мача. Все си мисля, че на фона на безбройните шансове дадени на футболисти като Енрике или Джеси, може да му бъдат дадени малко повече възможности, от друга страна тежи и това, че и в отбори като Септември и Етър не успя да се превърне в първи избор. Според нас най-вероятно няма да бъде използван в първия състав и през новия сезон.

Треньори:

Нестор Ел Маестро - Сърбинът с английски паспорт дойде като мистериозен избор и уви, си замина по същия начин. Започна сезона по достоен и красив начин, но сякаш след това с всеки следващ мач затъваше в еднообразие и предсказуемост. На няколко пъти казваше, че титлата се печели в мачовете с посредствени противници и дълго време съумяваше да се оказва печеливш именно в тези срещи, но на Армията няма кой да те търпи, ако не взимаш мачовете срещу Левски и Лудогорец. Не му липсваше смелост - при него се наложиха и Антов, и Лясков, но пък имаше и откровено твърдоглавие, особено с поставянето на Тиаго на крилото, където португалецът не можеше да играе достатъчно с топката, а и му липсва бързина. Не успя да убеди в краткия си престой и закономерно се стигна до раздяла, друг е въпросът, че може би тя трябваше да стане преди зимната пауза.

Никон Ел Маестро - На възраст за играч, стана помощник треньор на ЦСКА, но през целия си престой не успя да се отърси от съмнението, че е тук само заради желанието на брат си. Една част от критиките към големия му брат, бяха точно с неговото назначение, все пак всеки избира екипа си, но едва ли някой може да каже с какво точно помогна младия британец със сръбско потекло.

Томас Нойберт - Периодично в медиите излизаха съобщения как някой иска немския специалист и всеки момент ще го открадне от Армията. Няколко месеца след напускането си на половината от сезона той е без работа. При него редовно влизахме в периоди, в които ни се струваше, че можем да се мерим с всеки западен отбор що се отнася до физическа форма, но и имаше периоди, в които в нашето първенство отпадахме някъде след 60-та минута. Въведе страшно много нови неща и изглеждаше, че се разбира прекрасно с играчите, а и показваше нетипична за немец жар в срещите. Безспорно младия Динчев научи много от него.

Кирил Динчев - След няколко години, в които беше сянка на Нойберт, излезе в светлината на прожекторите и пое ролята на главен кондиционен треньор. Истински се разбира с играчите, което е важно, за да ги кара да следват съветите му на терена и във фитнеса. В интерес на истината, физически не изглеждахме зле в последната част на сезона, но неговата работа ще личи тепърва.

Ивайло Петров - Стабилен избор и упорита работа. Имаше много работа, за да накара Черниаускас да заиграе малко по-добре с крака, за другото той си се справя добре. Трудна задача, но като че ли се справи донякъде, имайки предвид от къде започна. Иска ни се да видим нашите вратари малко по-сигурни при центрирания към нашето наказателно поле, получихме доста голове по този начин.

Любослав Пенев - Супер Любо има специално място в сърцата на всеки червен фен. Много по-голям мотиватор, отколкото тактически гений, при него отбора заигра на мускули и донякъде се справи, но след това дойдоха мачовете с Ботев, където тотално бяхме надхитрени тактически. В негово оправдание ще кажем, че не направи подготовка, нямаше достатъчно опции в резервен план, а дойдоха и контузии и наказания. Определено не му липсват сили и желание да се противопостави на статуквото в българския футбол и отнесе сума ти глоби, за това, че казваше истината. В негативен план остава както винаги трудния му характер, за да си много успешен треньор трябва да проявяваш и дипломация от време на време.

Даниел Моралес - Бразилецът с български паспорт служи освен всичко друго и за връзка с португалоговорящите и испаноговорящите в отбора. Върши солидна работа, създава усещането за стабилен помощник готов да се включи веднага там, където е необходим.

Добромир Митов - Започна като помощник и завърши сезона като старши треньор в комплект с двамата големи Петрович и Пенев. Дори това е скок достоен за адмирации. Личеше, че Любо се допитва до него, когато има нужда, познава всички в отбора. Разбира се, че сега е негов ред да търси съветите на ерудитите в сянка и ни се струва, че се справя с напрежението и светлината на прожекторите. Големият тест за него предстои в новия сезон, в изминалия няма мач, от който да се срамува, напротив отбора заигра силно и можеше да постигне и повече...

Пабло Караско - Трудно ни беше да разберем за какво точно отговаря испанеца в щаба на Пенев, най-вероятно анализите на отбора ни и противниците ни. Не можем да съдим дали се е справил с тази задача, но гледайки резултатите ни - по-скоро частично.

Димитър Пенев - Още веднъж неговото ЦСКА имаше нужда от него и той откликна до колкото му позволяват физическите сили, именно заради тях не стои и на пейката, но сме сигурни, че с опита си и усета за младоци, за точни решения - е и ще бъде много полезен.

Любомир Петрович - Мнозина считат, че само миналото му в Левски е причината да не бъде обявен за старши треньор на армейците. Ние считаме, че по-скоро и при него физическите сили не позволяват да изпълнява сам тази функция. В играта ни през последните мачове от сезона, личеше почерка на големия сръбски хитрец и малко остана да се поздрави с успех почти във всеки мач. Съветите, които и той дава на младия Митов са важни и през новия сезон, още повече, че сега ще имат и време за селекция и подготовка.

ВИЖТЕ И ПЪЛНА СТАТИСТИКА ЗА СЕЗОНА ПО ТУРНИРИ И ФУТБОЛИСТИ!