Създаване на ОСК АС-23

1919 г. - спортен клуб „Клуб футбол“ и спортен клуб „Атлетик“ и група членове на „Славия“ през пролетта на 1919 г. се обединяват под името на спортен клуб „Атлетик“ с игрище сегашното такова на „Левски“ (бел.ред. текста е от 1936 г., тогава Левски са играли на игрище „Левски“, частично разположено в източната част на националният стадион „Васил Левски“) за благоустройството на което на времето са изразходвани 4000 златни лева. (бел.ред. заради вложената инвестиция при прехвърлянето на игрището на Левски на сините им е наложено да платят на Атлетик за разходите. В последствие през 1926 г. АС-23 и Левски се разбират в рамките на една година тези пари да се изплатят. Тъй като Левски отново не плащат АС-23 ги осъждат в Окръжен софийски съд да платят 1,8 млн. лева, които и към момента не са платени). По-късно клубът получи игрище на мястото на сегашния Ректорат (бел.ред. на Софийския университет). Атлетик е родоначалник на диференцираните спортове, защото пръв създаде секции на всеки вид спорт поотделно: хокей, баскетбол, атлетика, бейзбол, дамска група и други. Клубът е имал и клон „Черна“. Атлетик е сред основателите на Софийската спортна лига. През годините има за свои председатели: Иван Матинчев, Зл. Жечков, Вл. Булов и д-р Иван Славов.

1919 г. - през пролетта група спортисти от Атлетик се отделят (бел.ред. по информация на Чичо Граф - недоволни от обединението с отцепниците от Славия) и заедно с неколцина действащи и запасни офицери образуват Офицерски спортен клуб, с цел единението на офицепите на спортна почва. През април почва първата проява на клуба - фехтовка с инструктори Никола Карагьозов и В. Чокоев. 2-3 месеца по-късно се образуват секции за хокей и мъжки баскетбол. В същото време в клуба се прилива махленския спортен клуб „Цар Борис III“, чийто тим дава основата за футболния отбор на ОСК. За игрище на отбора случи плацът на Първи конен полк. Клубът притежава 2 тенис корта, голф игрище, атлетическа писта... Председател на клубът е ротмистър Генев. По-късно се създават и секции за тежка атлетика и френска борба. Клубът има и голямо дървено помещние, което по-късно е пренесено на игрище АС-23. ОСК е основател на Българския народен спортен съюз с 18 клона в страната. Всички клонове получават устава, екипа и емблемата на ОСК. Съюзът продължава съществуването си до образуването на Софийската спортна лига (бел.ред. през 1921 г.) и БНСФ. (бел.ред. през 1923 г.). ОСК е създател и на Българския олимпийски комитет, който по-късно се реоргазиниза след създаването на БНСФ.

1923 г. - заради отнемането на игрището на Атлетик (бел.ред. Заради започването на строежа на Ректората на СУ на същото място) се започват преговори за обединение. Атлетик не получава друго място за игрище, а ОСК Слава има игрище в Борисовата градина (бел.ред. днешният стадион „Българска армия“, мястото е отпуснато от Столична община на 3 януари 1922 ). Подпредседателят на Атлетик К. Василев отправи писмо за обединение. Преговорите се водят между: Тодор Новаков, Ст. Петков, ротмистър Златоустов всички от ОСК Слава и Павел Грозданов, Боян Инджев и Н. Зюмбюлев от Атлетик. В три срещи преговорите привършват и обединителният протокол е подписан. Най-трудно бе решен въпроса за името на новия клуб, защото делегатите на Атлетик настояваха за Офицерски спортен клуб „Атлетик“, а тези на ОСК Слава - за ново име Офицерски спортен клуб „Аспарух“. Най-накрая бе прието да останат и трите имена: Офицерски спортен клуб „Атлетик-Слава `23“... Приети са устава, цветовете и емблемата на ОСК Слава (бел.ред. на практика на Офицерския спортен клуб от 1919 г.). На 28 октомври 1923 г. са насрочени общите събрания на двата клуба, които с акламации приеха обединението.