Когато топката от главата на Чирич отиде при Андонов и той с глава я свали на крака на макeдонеца, за да опъне за трети път черноморското серкме, аплодисменти избухнаха и сред най-върлите поддръжници на варненския тим!

Че диалогът ще премине в монолог, стана ясно при втория гол на Чирич, получил топката от несръчния Божидар Колев. Сега вече можеше да се вярва на думите на Гьоко Хаджиевски, казани след срещата, че неговият отбор изчаквал да премине вълната на домакинския ентусиазъм и тогава да покаже по-добрата си физическа подготовка и техника, по-високата си класа. Опасявал се е от преките свободни удари, изпълнявани от Атанасов, от умението на Бакърджиев да организира своите, от мощта на късно появилия се Тимнев.

До тази категорична промяна на хода на действията се стигна след първото попадение на Чирич, когато Курда, а и партньорите му около него Панайотов и Колев не се ориентираха в елементарна ситуация и безпощадната левачка на „деветката“ тресна топката в гредата. Повече от 20 минути играта бе затворена между двете наказателни полета, тягостнаи накъсана от взаимната преса, която правеше всяка топка спорна и невъзможен пътя И между трима-четирима партньори. ЦСКА беше изпратил Андонов да търси пробойна във варненската отбрана, но я намериха тези, които действаха зад него: Нанков, Коилов , Танев, Чирич, Киров, че и Радуканов бяха агресивни конструктори, които оформяха и атаката, и първата защитна бариера пред своята врата. Там Горанов и Кирилов лесно се справиха с варненските „остриета“ Найденов и Келепов и домакините останаха... без нападатели. Столичният тим заприлича на себе си едва когато трите щастливи удара на Чирич гарантираха необходимата. Шареност и трите точки вече бяха записани в актива. Чак тогава се видя по-добрата физика и по-рационалната организация в играта на „червените“, която вече течеше и по-стройно, и по-бързо, с подходящи за претенциите на отбора хрумвания и технически изпълнения. Но веднага трябва да се добави, че гостите бяха улеснени не само при грешките, предизвикали головете, но и от монотонната, тромава игра на варненци, в която всичко беше шаблонизирано, на забавен каданс и леснопредсказуемо. Отборът се движеше тежко, предишната острота в атаката я нямаше никаква, защото Келепов не можа да се отлепи от Кирилов и бързо се предаде и защото техничният, но плавен Найденов съвсем няма бойкостта и характера на таран.

Неслучайно, когато Тимнев излезе на терена и Найденов започна да прави това, което може, се родиха най-головите шансове: Тимнев на два пъти беше на стрелкови позиции, а атака на Найденов от дълбочина бе спряна с дузпа, която ръководилият безпогрешно Веселин Миланов, кой знае защо, подмина.

„Трябваше да пазим сили и за мача с „Бенфика“ и затова не по-казахме играта, която можем, въпреки че през второто полувреме ние доминирахме изцяло“ - сподели Гьоко Хаджиевски.

източник вестник „Футбол“