Още в началните минути стана ясно, че гостите ще предпочетат да приемат битката в собственото си поле. Наситиха го с гъста мрежа, оставяйки като острие единствено Байчев. И се занизаха безкрайните атаки на футболистите в червено, най-често разбивайки се във внимателно изградения виолетов защитен блок, по-рядко - завършвайки с несполучливн опити за далечна стрелба. Очевидно футболистите на „Етър“ нямаха нищо против бавното, приспивно темпо, още повече. че съперниците им (можеха ли шампионите да бъдат изненадани от подобна тактика!?) просто нямаха
идея как да преодолеят такова препятствие.

След почивката „Етър“ поразреди защитния си вал и на няколко пъти опасно застращиха Апостолов, а в 60-ата мин. Игнатов пропусна може би златния шанс за своя отбор. Това разбира се, даде повече възможности и за армейските нападатели, които обаче бяха отчайващо безпомощни. Не оползотвориха удобни познции и Стоичков, и Киров, и Пенев, и Костадинов... Течеше последната минута, когато най-сетне великотърновската крепост се пропука: бранителите допуснаха най-напред Стоичков от няколко метра да отправи силен удар, спасен блестящо от Донев, а сетне оставиха непокрит влезлия малко преди това Витанов. който със страхотен удар донесе победата на армейците, отнемайки вече предвкусваната радост на наистина заслужнлите по-добра съдба в този мач съперници.

източник вестник „Народен спорт“

Галерия