Дата: | 6 март 1988 г. 18:00 ч. |
---|---|
Турнир: | „А“ републиканска футболна група 1987/88 (18-и кръг) |
Стадион: | Васил Левски, София |
Посещаемост: | 40 000 зрители |
Треньор на ЦСКА: | Димитър Пенев |
Съдия: | Тодор Колев, Христо Тончев и Георги Томов |
На живо по: | БТ1 |
-
1
-
3
-
284′
-
4
-
1056′
-
5
-
6
-
11
-
7
-
8
-
9
- 84′
- 56′
-
1Борислав Михайлов
-
2Пламен Николов
-
3Красимир Коев
-
4Петър Петров
-
5Николай Илиев
-
6Стоил Георгиев
-
7Емил Велев
-
8Наско Сираков
-
9Емил Спасов74′
-
1065′
-
11
-
Сашо Начев74′
-
Динко Господинов65′
-
6мин
Дузпа - гол
9. Любослав Пенев (ЦФКА „Средец“)
-
8мин
Гол
7. Емил Костадинов (ЦФКА „Средец“)
-
18мин
Гол
4. Петър Петров (Витоша)
-
27мин
Гол
10. Георги Йорданов (Витоша)
-
29мин
Гол
8. Наско Сираков (Витоша)
Най-после и футбол
В седмицата преди мача старши-треньорът на „Витоша“ Васил Методиев сподели, че се опасява от отсъствието на националните му състезатели. Като предупреждение към колегата му Димитър Пенев, старши-треньор на ЦФКА „Средец“, прозвучаха думите: „Надявам се противникът ни да не подходи така наивно към мача, както стана на срещата за купата на Съветската армия.“ Не успяхме да „превземем“ лагера на армейците, изключили всяка възможност да проникне външно око в базата им “Панчарево”. Явно съзнаваха отговорността на „вечния“ двубой със „сините“ и се готвеха упорито за реванш на загубата отпреди 3 седмици.
Дори най-запалените привърженици на „червените“ не са се надявали на такова начало. В 8-ата минута светлинното табло на националния стадион „Васил Левски“ сочеше: 2:0 за ЦФКА „Средец“. Първо Стоичков мина като на слалом през синята защита и бе съборен. Пенев реализира отсъдената дузпа. Две минути по-късно Костадинов от ъгъла на наказателно то поле „простреля“ Михайлов. Очертаваше се „нокдаун“ на „сините“. По-внимателното вглеждане в играта обаче разкри двете груби грешки на защитника на „Витоша“ Коев, поставили отбора му в изключително тежко положение. Защото на терена не бе очертано забележимо преимущество на армейците. Вярно, те бяха наситили средата на игрището с повече състезатели. Отрано посрещаха нападателите на противника, но не бяха изградили обмислени комбинации. Щурмът им бе повече „на мускули“, отколкото плод на игрова идея. Затова „сините“ не паднаха на колене. След 15-ата минута те преминаха във вихрено темпо. Заприличаха на добре сработен оркестър, който изпълня ваше „диригентските“ указания с вдъхновение, с настойчивост и радост. Йорданов, Велев и Спасов измисляха положения. Всеки техен ход носеше потенциална заплаха за вратаря Досев. Логично се стигна до гола на Петров, засякъл с глава „меко“ центрирана топка от Спасов. Отново девятката на „Витоша“ просто „качи“ коженото кълбо на главата на Йорданов, който за втори път направи Досев безпомощен 2:2! Сетне дойде ред и голмайсторът Сираков да покаже уменията си, пред погледите на „съгледвачи те“ от белгийския „Андерлехт“, пристигнали в София специално заради него. Пое топката от дълбочина, напредна и отбеляза ефектен гол — 2:3.
Тъкмо средата на първото полувреме бе най-зрелищната. В нея видяхме най-много футбол. Такъв, какъвто искаме да играят нашите отбори. В този период изпъкнаха и най-съществените слабости на ЦФКА „Средец“. Предварително се очакваше в защитата на отбора да има проблеми. Но в този мач армейските бранители приличаха на армия без генерал. Нямаше кой да организира и направлява, никой не поемаше отговорността. Пламен Николов обезкуражи устремния Стоичков. Пенев се оказа в „клещите“, на Николай Илиев и съвзелия се Коев. „Червено-белите“ се лутаха, притиснати от смислените атаки на съперника им.
Второто полувреме донесе повея на познатото. Футболистите на „Витоша“ сякаш решиха, че всичко е решено. Твърде артистично пропуснаха изгодни положения. „Отличиха“ се Велев, Сираков и Искренов. Армейците пък изглеждаха примирени със загубата. Липсваше характерната за тях настойчивост, дух, воля за победа. Опитите да се пробие по десния фланг се разбиваха в краката на Петров. Пенев се изтегли назад, Янчев и Киров не съумяха да съградят нищо смислено; Чавдаров се загуби и логично пое към съблекалнята. Опитът да бъде заменен защитник с нападател Донев смени Дяков — не промени нещата. „Синият оркестър“ успешно изсвири последните акорди на своята рапсодия, за да измести временния водач от върха на таблицата.
При цялата важност на двубоя, футболистите от двата състава изнесоха на плещите си мъжествен, но същевременно коректен двубой. Трите жълти картона бяха по-скоро израз на лошо възпитание, а не на грубости главният съдия Тодор Колев не бе затруднен в ръководенето на срещата. Но така или иначе той самият бе напрегнат, което пролича в някои пропуски и обратни присъждания.
... Остава ръководствата на двата клуба да си „поговорят” с Витанов и Велев, че те и на пистата са футболисти.
Георги ИФАНДИЕВ
Източник: Вестник ''Футбол'', бр.№ 10 / 07.03.1988 г.