Дата: | 10 август 1968 г. 17:30 ч. |
---|---|
Турнир: | „А“ републиканска футболна група 1968/69 (1-ви кръг) |
Стадион: | Народна армия, София |
Посещаемост: | 30 000 зрители |
Треньор на ЦСКА: | Стоян Орманджиев |
Съдия: | Тодор Геров |
-
1
-
2
-
3
-
4
-
6
-
5
-
7
-
8
-
9
-
10
-
1158′
- 58′
-
1Георги Генчев
-
6Васил Муратев
-
2Панайот Костов
-
3Рали Халачев
-
4Никола Андреев
-
5Веселин Личев
-
7Кирил Жеков70′
-
8Георги Стоянов
-
10Иван Вутов
-
11Христо Момчев
-
9
-
Коста Поланов70′
-
27мин
Гол
5. Аспарух Никодимов (ЦСКА „Ч. знаме“)
-
32мин
Гол
9. Петър Жеков (ЦСКА „Ч. знаме“)
-
41мин
Гол
8. Никола Цанев (ЦСКА „Ч. знаме“)
-
43мин
Гол
9. Петър Жеков (ЦСКА „Ч. знаме“)
-
61мин
Гол
9. Петър Жеков (ЦСКА „Ч. знаме“)
-
65мин
Гол
8. Никола Цанев (ЦСКА „Ч. знаме“)
-
72мин
Автогол
6. Васил Муратев (Черноморец)
7:0 ОТЛИЧНО НАЧАЛО
СОФИЯ. „Премиерата“ на сезона се оказа твърде превликателна – имаше и голямо движение, и атлетичност, и зрели изпълнения, и честа стрелба, много голове... Всичко това обаче се вмества изцяло само в атестата на армейците, които диктуваха играта от край до край, налагаха темпо и не позволиха нито за миг на съперника си да им отвърне с удар. Изобщо на срещната страна картината бе отчайващо сива. Не искаме да подценяваме голямата и заслужена победа на вицешампионите (ако не бяха някои пропуски резълтатът можеше да бъде и по-голям!), ала те бяха улеснени и от изненадващо слабата игра на бургазлии, които излязоха на терена без гард и рядко се опитваха да го вдигнат и защитят. Така се стигна до 7:0 и дали ЦСКА бе много силен или „Черноморец“ много слаб – нека оставим това да покажат следващите игри на двата отбора.
Имаше нещо ново и свежо в действията на домакините. Не това, че в редиците им бе Жеков, чийто дебют бе повече от похвален (три гола и две греди!), не и това, че бяха направени сполучливи „рокади“ (Якимов изцяло като конструктор, Гаганелов като ляв защитник, ново добре действуващо лице – Зафиров), но преди всичко в идеята да се играе предимно по фланговете и от там да се обходжа гърба на противника, в стремежа да се опростяват действията, в негаснещата през цялото време енергия и мисъл да се атакува, да се атакува... В това движение напред се включваха разумно и защитниците (най-деен от тях бе Зафиров). Така логично се стигна до пълното армейско превъзходство и до високото постижение от 7:0!
МИЛКО СТЕФАНОВ
Предоставил В. Янкулов