2:0 – В ЕДНО ПОЛУВРЕМЕ

СОФИЯ. – Изненадата дойде още преди мача: в състава на ЦСКА „Ч. знаме“ имаше нов играч – Бонев, а спартаковци пък излязоха със Сим. Николов... Трибуните се оживиха – неочакван, но обещаващ факт...

Срещата започна добре, с темпо, с остри пробиви към вратите. Армейците изпращаха напред Атанасов, Бонев, Якимов и Марашлиев, а в средата оперираха Станков и Никодимов. Във важните моменти обаче те увеличаваха числеността в предните позиции с включването на още запаси. Грижата за опазване на щурмовака Гьонин бе поета от Пенев, а Гаганелов охраняваше свободното поле зад защитния армейски бараж.

Спартаковци разчитаха в нападението на Ранков, Николов и Гьонин, а диспечерската работа бе поверена на триото Въжаров – Цветков – Китов.

Разузнаването не трая много. Армейците установиха лек превес, който материализираха бързо. В 6 мин. Иван Василев, който бе излязъл напред, вдигна удобна топка и Никодимов с глава отбеляза красив гол. Очакваше се, че това ще предизвика реакция у потърпевшите, но „синьо-белите“ продължиха нестройно, инертно, предаваха леко топката, не търсиха изненадата и ходовете им се предугаждаха. Този път и защитата грешеше елементарно и чест, сама създаваше удобства на червените нападатели да влизат в наказателното и поле и да стрелят. Така в 23 мин. тя пропусна Бонев, който финтово се освободи от опеката и със силен удар покачи на 2:0.

Всичко бе вече решено. Не толкова, защото двата гола бяха твърде много за такова „дерби“, а защото спартаковци с нищо не показваха, че могат да намерят пътища за обрат. Слабата игра на Цветков, на Николов, на Китов гасеше и малките искрици на просветление... Самол Въжаров се стараеше да внесе някакъв порядък, ала бе самичък... „Спартак“ все повече снижаваше играта си...

Все пак, първата част ни задоволи. Гледахме хубав футбол, интерпретиран с майсторски средства от състезателите в червено трико. В атаките им имаше острота, динамика, импровизация. Действуваше се с по-голямо спокойствие и сигурност, с повече техническа сръчност. Бонев бе точен в пасовете, гъвкав в решаването на възникващите пред него ситуации. Той покриваше голям периметър в средата на терена, зареждаше непрекъснато с гориво нападателните двигатели на армейските предни линии и сам често бе пред вратата. Взаимодействието му с Якимов често изправяше „синьобялата“ защита пред критични положения, които можеше да бъдат оползотворени по-реално, ако не бе пак вкусът на другия армейски „ас“ към усложняване на простите неща...

След почивката съотношението на силите не се измени, но играта някак се снижи, загуби предишното си настроение. Червенознаменци продължаваха да бъдат господари на положението и диктуваха, но успокоени от головата преднина и от явното безсилие на съперника си, решиха да си „поиграят“ и това поразсея малко заплахите пред вратата на Горанов. Играта им се сбиваше в центъра, където се правиха опити за соло-изяви през плет от тела и крака.

М. СТЕФАНОВ

Предоставил В. Янкулов

източник вестник „Народен спорт“

Галерия