Дата: | 26 март 1967 г. |
---|---|
Турнир: | „А“ републиканска футболна група 1966/67 (19-и кръг) |
Стадион: | Васил Левски, София |
Посещаемост: | 35 000 зрители |
Треньор на ЦСКА: | Стоян Орманджиев |
Съдия: | Д. Руменчев |
- 46′
- 46′
-
Иван Деянов
-
Георги Христакиев
-
Велев62′
-
Атанас Геров
-
Коцев
-
Петър Кирилов
-
Ивайло Георгиев
-
Спиро Дебърски
-
Димитър Цеков
-
Васил Методиев62′
-
21мин
Гол
Ивайло Георгиев (Локо Сф)
-
81мин
Гол
Димитър Якимов (ЦСКА „Ч. знаме“)
1:1 КАТО МЕЖДУ СРЕДНЯЦИ...
Мач между два отбора с големи имена и с добър актив в таблицата, които не можаха да защитят своя престиж. Футболът, който ни показаха приляга повече на средняци, не на майстори.
„Локомотив“ излезе без Котков и Методиев (последният едва в последствие замени контузения Велев) и ни бе обяснено, че са пренебрегнати заради слабата им форма. В очите на някои това изглеждаше рисковано, но младите, които заеха техните места разсеяха съмненията. Всъщност, най-старателни и работливи бяха именно младежите Геров (справил се напълно с Цанев), Колев и Цеков. Тук трябва да прибавим, разбира се, и сърцатият Христакиев, който отново се раздаваше без пощада на терена. Може да се каже, че локомотивци бяха през първото полувреме по-добрите на терена. Тогава те вкараха своя гол и парираха всички набези на противника далеч пред своето поле. След това обаче се отдръпнаха назад и това не бе толкова тактически ход да затворят подстъпите към своята врата, колкото реално следствие от едно явно падение в кондиционния „ток“. Така се стигна през вторите 45 минути до ония няколко забъркани „каши“ пред Деянов (при една от тях след пас на Якимов Станков по чудо не вкара гол), които донесоха и изравняването (не без помощта на Деянов, който не успя да парира лека топка и Якимов мигновено я докопа и изпрати там, където трябва).
Армейските футболисти през първото полувреме имаха бледа физиономия и едва се предвижваха по терена. Някои подхвърляха: „Уморени са момчетата от многото отговорни мачове!“ Не можем да приемем това извинение. Та тогава най-уморени трябва да бъдат Пенев, Якимов и Гаганелов (с мачове в националния отбор), но именно те даваха пример на борбеност, мъжественост и всеотдайност и издигаха знамето в борбата. Общо оживление в редовете на отбора се получи след почивката, когато усилията му бяха възнаградени с изравнителния гол.
И така, двата отбора взеха по една точка и сигурно са доволни от това. Своето не можаха да „вземат“ само зрителите, които наблюдаваха посредствен футбол.
Д. Руменчев не беше убедителен и прецизен в редица свои отсъждания. От съдия с такъв ранг очаквахме много повече.
Сп. ТОДОРОВ
Предоставил В. Янкулов