И ЦСКА „Ч. ЗНАМЕ“ ПОДАДЕ ЗАЯВКА ЗА ТИТЛАТА

Безапелационна победа на ЦСКА „Черв. знаме“ над шампиона! И тя се изрази не само в резултата – 1:0, но и във всестранно игрово преимущество и създадени много повече голови положения. В играта на армейците, макар и без контузения Якимов, се чувствуваше и този път дъх на освежаване, на по-голяма работоспособност, движение и острота. И тактически усет. Бързо напипаха „червените“ невралгичните точки в отбраната на „Локомотив“. Това бе преди всичко лявата страна, където Чачевски и Колев се задъхваха пред непрестанно прииждащите атакуващи вълни, сред които често виждахме и Пенев, и Станков, та дори и Василев.

В 30-та мин. Цанев стреля остро отдалеч и Деянов със сетни сили спаси. В 63 мин. дирекът отрази страхотен удар на Романов. Цанев посрещна отбитата топка и от няколко метра вместо в опразнената врата я прати към обективите на фоторепортерите... В 72 мин. остър удар на Гаганелов бе едва отбит в корнер от Деянов. И колкото и странно да звучи, тези удари, а и още много други (ЦСКА „Черв. знаме“ стреля към вратата на „Локомотив“ 24 пъти, а противникът им само 9 пъти) не донесоха желания резултат. Вместо това развръзката донесе един „блуждаещ“ удар на Ранков, който след грешка на защитниците на „Локомотив“ докопа една топка и я изпрати в неоправдано опразнената от Деянов врата. Класически вратарски гол!

Ала щастливо падналият гол в полза на армейците съвсем не подценява тяхната победа, защото те създадоха достатъчно по количество други ситуации, в които топката можеше да навести мрежата. Изобщо ЦСКА „Червено знаме“ бе по-добрият на терена (особено през второто полувреме), игра вдъхновено, бойко, задружно и спечели една ценна победа, която му открива възможности да атакува титлата.

А „Локомотив“? Вече не остава и нотка на съмнение, че шампионът е в кризисно състояние. Това, което бяхме склонни да считаме в началото само като един обикновен пролетен грип, се оказва тежко, продължително заболяване. Диагнозата е жестока, но вярна. Скърца локомотивската машина. Крайните защитници допускат груби грешки. Дебърски този път бе обезличен от Василев и не можа да осъществи нито един опасен рейд към противниковата врата. Тъй като и другото крило Ботев бе слабо, всичко остана да се решава от централните нападатели Котков и Василев. Но те трудно намираха път през плътния блок пред Йорданов. И друго – в тяхната игра вече няма бодрост и свежест, особено в последния стадий на мача. Дори петимата национали от отбора не изявиха нито в един момент качества, с които големите играчи неведнъж са спасявали или пък дарявали своя отбор с победа. И това само 8 дни преди мача с Израел!

Сп. Тодоров

Предоставил В. Янкулов